Здраве

Придобити дефекти

След като вече ви запознахме с възможностите на пластичната хирургия да помага при лечението на вродени малформации у децата, сега обръщаме поглед към третирането на травматични белези.

Придобити дефекти

След като вече ви запознахме с възможностите на пластичната хирургия да помага при лечението на вродени малформации у децата, сега обръщаме поглед към третирането на травматични белези. 

Придобити дефекти

Придобитите дефекти се получават след известен период от раждането. Те най-често са травматични. Подвид на травматичните дефекти са оперативните дефекти - когато при необходимост от някаква хирургична намеса се е получил дефект, който се коригира в бъдеще. Една класификация на травмите ги разделя на изолирани и съчетани. Изолирани са, когато засягат една анатомична част от човешкото тяло, например глава, гърди, корем, ръка или крак.

Съчетаните пък засягат 2 или повече области.

От друга страна, травмите биват мекотъканни - когато се засяга само кожата и подкожието на човешкото тяло, без да са травмирани подлежащи костни структури и/или вътрешни органи - коремни или гръдни. Когато освен рана има и счупване на подлежащата кост, това вече  се нарича открита фрактура. Например когато детето има рана на брадичката - това е изолирана мекотъканна травма. Но ако освен рана има и счупена челюст, това вече е открита фрактура. Тоест има счупване, което е открито навън към атмосферата. Счупването може да бъде и закрито в случай на липса на засягане на надлежащите меки тъкани.

 Политравмите засягат няколко анатомични области и най-често се получават при падане от високо или при  пътнотранспортни произшествия. Съчетанията са  най-различни и с огромно количество комбинации. Важно е да се знае, че политравмите при децата често са животозастрашаващи  състояния и се лекуват в най-близкия Спешен център. При тях не трябва да се губи време!

Статистиката показва, че:

Децата обикновено пострадват при игра или при пътнотранспортни произшествия. При игра по-тежки травми обикновено се получават при падане от люлки и катерушки.

Придобити дефекти от изгаряния

Изгарянията също са вид травма - от висока температура. Тя може да бъде причинена от допир до нагорещени предмети, от пламък, от нагорещена пара, но по-често при децата се касае за  попарване от горещи течности. Те са много любопитни и докато ври тенджерата или млековарът на печката, те много обичат да дърпат, за да видят какво има вътре. Резултатът от тяхното любопитство е ясен. В такива ситуации могат да станат огромни по площ и тежест изгаряния, защото хората в първия момент се стъписват и тръгват да събличат децата.  По този начин вече нагорещените дрешки увреждат кожата и извън мястото на самото попарване.

Друг вид изгаряния са контактните. Тук става дума за изгаряне при контакт с нагорещено тяло. Ако вкъщи имате отоплителна печка, трябва да бъдете особено внимателни, защото детето не си дава сметка за потенциалния риск и може да се изгори, пипайки я с цели длани. Това са травми, които често минават доста бавно, изискват многоетапни операции с присаждане на кожа, а понякога остават белези за цял живот. Когато са на широка площ, това налага и тежка реанимация. При пипане на включен котлон на готварската печка резултатът е сходен.

Първа помощ при изгаряне

В случай на заливане с гореща течност родителят трябва веднага да среже с ножица дрехите и да ги махане настрани, а не да се опитва да ги съблече през главата, защото така ще опари и лицето. Изгорелите зони веднага  се  охлаждат с подръчни средства и детето се транспортира до най-близкото здравно заведение.

Пластичните операции

Възстановителната хирургия след травми изисква щателно анализиране на увредата и индивидуален подход, съобразен с конкретния пациент.

По правило се цели бързото покриване на дефекта, възстановяване на функцията и след това се работи по козметичните дефекти.

Операциите се правят по различни методики. Хирургът преценява кой вид операция ще е най-удачен за всеки случай индивидуално. Нерядко се налага присаждане на кожа. Това в детска възраст се прави основно чрез автотрансплантация - като винаги стремежът е  присадката да бъде подобна на увредената като цвят и текстура. Ако е от изгаряне, се прави некректомия - изгорялата кожа се маха и веднага или след ден-два според конкретния случай се покрива с кожния трансплантат. В други случаи се налага поставянето на т. нар. експандери. Това са балони, които се пълнят с физиологичен серум. Експандерът се поставя в съседство на дефекта, първоначално нераздут. Постепенно се пълни през определени периоди с физиологичен разтвор. При раздуването си той „доставя" излишък от кожа. Когато тя стане достатъчна, за да покрие дефекта, експандерът се маха и тази нова кожа се разстила върху него. Понякога няма възможност да се вземе разцепен кожен  трансплантат от друго място, тогава се поставят т. нар. временни кожни заместители. Те стоят там, докато от някой участък вече може да бъде взета кожа и да се присади. На много по-късен етап се преминава към козметичната страна на въпроса. Зарастването също е изключително индивидуално, колкото хора, толкова и варианти. При една и съща травма възстановителният период не е един и същ.

Има, разбира се, места по тялото, на които образуването на груби белези е много по-вероятно при всички хора. И въпреки това при някои, оперирани по един и същи начин, по една и съща методика, от един и същи човек, на единия се появява грозен белег, а на другия е почти невидим.

Зарастването на белега

Един белег „зрее" от 6 месеца до 1 година. Често близките на пострадалото дете се притесняват, че е много зачервен в началото. Важно е да се знае, че независимо как изглежда заздравяващото място, родителите трябва да водят наследника си периодично при специалист - веднъж или два пъти месечно, тъй като този белег търпи своето развитие. Отначало може да зараства много добре, впоследствие да започне да се зачервява, надига и да станат т. нар. хипертрофични белези или келоиди. Разликата между хипертрофичния белег и келоида е, че първият, макар и зачервен, стои в границата на белега (оперативния разрез или травмата). Докато келоидът започва да расте настрани и нагоре, цветът му е много по-наситен - червен до лилав понякога. Може да се наблюдават и разрязвания. Освен това детето изпитва и дискомфорт около мястото - сърбежи и други субективни оплаквания, които са алармиращи.

В период до 6 месеца, а нерядко и до 1 година белегът не трябва да се третира хирургично. Резултатът никога не е по-добър от този, който би могло да има, ако се изчака необходимото време белегът да „узрее". Но това не означава да се чака да стане хипертрофичен или келоид. Най-важното е периодичното проследяване от специалист, който да предпише необходимото лечение.

Опитът на специалиста потвърждава, че:

Детският травматизъм в България е изключително висок. Това, от една страна, се дължи на недооценяване на възможните рискове за децата от страна на родителите. От друга, в нашата страна все още масово не са спазени правилата за обезопасяване на детските площадки и те често са много опасни. Друг необмислен риск е, когато малки деца се поставят на предната седалка на колата, някой път дори и без колан.  


Автор: Силвия Чалъкова
Консултант: д-р Рупен Мектубджян, пластичен хирург, Отделение по"Пластична, възстановителна, естетична и лицево-челюстна хирургия"

 

 

Сподели: