Професия педиатър
Професията педиатър не е лесна! То лесна работа няма, но тази, която е свързана с деца, изисква много повече усилия, внимание и отговорност. Мотивацията да ставаш все по-добър и по-човечен е на първо място. Грижата за мъниците е отговорност, която не всек
Професията педиатър не е лесна! То лесна работа няма, но тази, която е свързана с деца, изисква много повече усилия, внимание и отговорност. Мотивацията да ставаш все по-добър и по-човечен е на първо място. Грижата за мъниците е отговорност, която не всеки може, а и не всеки иска да поеме. Добрият педиатър трябва да съчетава в себе си качествата на психолог, педагог и лекар. Той трябва да може да говори на езика както на родителите, така и на децата. И все пак, това са професионални качества. А какви трябва да са личните качества, които да притежава? Труден въпрос. Може би наистина всеки педиатър е съхранил в себе си късче от детството, осигурил е място в съзнанието си за детето и често си спомня и преживява детските емоции.
Д-р Красимира Иванова, неонатолог във Втора многопрофилна болница за активно лечение в София, сподели за списание „Кенгуру" своите вълнения и тревоги като педиатър.
1. Детството...
... Беше един от най-хубавите периоди от живота ми, както може би е за всички хора. Хубаво семейство, грижовни родители, добри взаимоотношения, хубаво училище. Имах късмета да живея в много хубаво семейство и да се порадвам на изпълнено с приятни емоции детство. С моя брат сме били винаги много близки, често играехме заедно и със съседските деца.
И все пак, едва ли само хубавото ми детство е причина да избера тази професия. Като студентка имах повече наклонност към хирургичните дисциплини. След 4-ти курс бях в отделение по спешна хирургия в „Пирогов". Нещата се промениха след като се омъжих и родих. Като майка проявявах старание и отговорност, кърмих сина си 11 месеца, но той боледуваше често. И всъщност това определи моето отношение към педиатрията. Започнах да чета много, да се интересувам, за да мога на първо място да помогна на своето собствено дете. И това по-нататък определи избора ми за специалност. По-скоро нуждата ме накара да се обърна към тази специалност. Разпределиха ме в детски кабинет и така започнах да работя в педиатрията. По-късно се явих на изпит за педиатрия, започнах да работя неонатология. И така, вече 25 години съм педиатър.
2. Мечтите...
... Са трудни в тази специалност. Общо взето ежедневието е много натоварено, свързано с много динамика и притеснения, особено в неонатологично отделение. Стресът е много голям и човек, когато се прибере вкъщи, най-малкото нещо, за което има време, е да мечтае. Една от моите мечти, която не можах да осъществя, е да пътувам, но видях света само от телевизията и книгите. Моля се децата и тези, които се грижат за тях, да са здрави.
3. Педиатърът и детето в него...
... За да упражнява тази професия, човек наистина трябва да е запазил някои усещания от детството си. На мен специално ми е хубаво да бъда между деца, това ме освежава, зарежда ме с положителна емоция и енергия. Контактът с младите хора - родители и деца дава възможност на човек по-дълго време да се чувства млад. Аз винаги съм предпочитала да контактувам с млади хора. Дори приятелите ми са много по-млади от мен.
4. Да бъдеш педиатър...
... Може да звучи като клише, но тази професия е призвание. Стечението на обстоятелствата я превърна в моя съдба. Не бих я заменила с друга.
5. Децата те учат на...
... Искреност, добро отношение към света, доброта, чиста съвест и много любов. Без любов към децата тази професия не може да се практикува.
6. Доверието...
... Липсва. Светът, който ме заобикаля, ме направи крайно недоверчива. Имам доверие единствено в семейството си и в брат ми. За да имаш добри отношения с хората, не бива да бъдеш наивен и да се предоверяваш.
7. Грижата...
... Е едно от основните неща, които правя. Грижа се за някого, но най-малко за себе си. Грижа се за семейството, за пациентите, за отделението, на което съм началник. От всичко в живота си, което правя, може би както повечето мои колеги педиатри, най-важно е да се грижа за най-невинните и чисти същества - децата. Професията педиатър е живот, изпълнен с грижа за някого.
8. Отговорността...
... Е толкова голяма, колкото само колегите ми педиатри биха разбрали. На първо място децата са най-важното нещо, което имат хората. Може би няма друга такава професия, при която отговорността да е толкова голяма и да има толкова много адреналин.
9. Силата...
... За да работи човек като педиатър, наистина трябва да е силен и издръжлив.
10. Детските очи...
... Са най-хубавото нещо. Когато наистина човек е много уморен, недоспал и погледне в детските очи, се изпълва с радост.
Наскоро в нашето отделение се роди бебе, което беше дълго време в кувьоз. Положихме много грижи за него и когато го дадох на майка му, тя каза: „Дианчо, това е другата ти майка!". Може би точно такива моменти осмислят живота на човек и му дават сили да продължи напред.
Интервюто взе: Биляна Цветкова
Сподели:
