Lifestyle

Проговарянето

„Кога ще проговори? Кога ще чуем заветното „мама” ?” Първо мъничето изправя гордо вратле, после от коремче се обръща по гръб, после от гръб по корем, започва да сяда, да пълзи, започва да се храни с пюре, първото зъбче...

Проговарянето

„Кога ще проговори? Кога ще чуем заветното „мама" ?" Първо мъничето изправя гордо вратле, после от коремче се обръща по гръб, после от гръб по корем, започва да сяда, да пълзи, започва да се храни с пюре, първото зъбче... - все изключителни събития в живота на мама и тати, но най-великият момент от „очовечаването" на бебчето си остава първото „мама" и „тати". Но тъй като речта, съответно мисленето, са характеристиките, които ни отличават от животинския свят, сме склонни да им придаваме мистично значение, от религията („В Началото беше Словото...") - да ги натоварваме с божественост, и, може би, ни се струва, че владеенето на речта е вродено. Но всъщност, езикът се придобива чрез научаване, наследяваме единствено способността за говор. Затова, ако искаме по-скоро да чуем „мама", още от самото раждане на бебето трябва да му говорим.

Етапите в развитието на речта

Преди да се опитаме да разграничим периодите в развитието на речта, трябва да подчертаем, че те са изключително условни, тъй като някои деца още на шест месечна възраст произнасят първите си думи, а други се „отпускат" към две годинки. Най-важното е да се знае дали здравословно детето е добре - че чува, издава звуци, няма признаци на неориентираност, тогава и на три да проговори няма повод за притеснение.

През първия месец

След изплакването при раждането, през първия месец проявите на гласа се изразяват в появата на викове - рeфлексивни реакции, с които се развива говорният апарат. 

През втория месец

Сега се появяват първите гърлени звуци - „г", „к", „х" - това е началният етап на „гукането".

През третия месец

Гукането става по-ясно и е проява на общуване с възрастните - като обратна връзка към нечия провокация, а също - изразяване на удоволствие от нещо.

През четвъртия и петия месец

Гукането продължава, като постепенно се измества от друга звукова комбинация, наречена „бъблене".

През шестия - осмия месец

В „речника" на бебето се появяват все повече звукове, които постепенно се групират в срички (последният звук, който детето усвоява е "Р"). В повечето случаи това са сричките - ма-ма-ма, та-та-та, ба-ба-ба, тези комбинации от звукове възрастните възприемат като първите думи на детето. Всъщност това все още не е говор, тъй като тези звукови съчетания не са натоварени със смисъл. Когато казва „ма-ма-ма", то няма пред вид майка си. Детето се забавлява, упражнявайки говорните си органи.

Голямата чест за родителите - детето първо казва „мама" и „тати". Но дали това е свързано с осъзнаване на тяхната значимост пред всички останали?

Учени от британски университет са направили изследване по темата - „защо „мама" и „тати" са първите думи на детето. Те пускали на бебчета запис с несъществуващи думи, при повтарящи се еднакви срички, мозъчната активност в лявото полукълбо на мозъка им се усилвала. Това откритие ги навело на отговора защо именно „мама" и „тата" (да, първо е „тата" са първите думи - просто имат еднотипна структура и лесно се запомнят, а се запомнят именно те, защото детето ги чува най-често.

От  деветия месец до една годинка

Думите, които детето изговаря вече са осъзнати. Това е периодът, в който „мама" не е просто лесно съчетание от звукове, а е думата, с която се назовава субекта „мама". Както стана дума и в началото - езикът се научава, следователно, след като майката прекарва най-много време с детето и то чува често „мама" - тя ще е от първите осъзнати „понятия". Ако бебчето се отглежда от баба си, ще е същото.

Кога можем да смятаме, че детето е проговорило?

Когато започне да съставя изречения се счита, че детето е проговорило. Разбира се, тук под изречения се има предвид подреждане на думи в смислова връзка, без да се спазват граматични правила, например „мечето падне долу", „чантата мама там" (чантата на мама е там) . Това най-често са изречения, съдържащи съществителни имена, глаголи и местоимения. Предлозите и съюзите се появяват чак към края на втората годинка. Като възраст проговарянето е много индивидуално - има деца, които правят изречения на годинка и половина, други чак на три. По-късно проговорилите деца обикновено започват да говорят по-членоразделно и свързано, но това не се дължи на гениалност, те просто пропускат периода на бебешкото говорене и, естествено, не изпитват затрудненията на десет месечното бебе. Формирането на всички граматически категории приключва към края на третата година, тогава детето владее около хиляда думи. До края на петата или до края на седмата приключва усвояването на изменяемите думи с техните категории. Тогава речникът му е около 3-4 хиляди думи. Всички езикови структури се усвояват към 9-10-годишна възраст.

Разбирането предхожда говоренето

Психолозите отделят два периода в усвояването на езика - разбиране на реч и произвеждане на реч. След проведени изследвания, са установили по адекватните реакции на детето, че, макар и още да не може да говори, то разбира смисъла на речта (например, казва се на детето „занеси мечето на стола" - и то го прави).

В кои случаи трябва де се обърнем към специалист?

-Ако бебето спре да бърбори около шестия месец - това е симптом за проблем в слуха.

-Ако бебето не издава звуци.

-Ако бебето е вече на петнайсет месеца и не говори или не се разбира какво казва.

-Ако детето на три годинки продължава да „изпуска" съгласни или да ги замества с други („р" с „л") - това е симптом за слухов проблем.

Водете диалог

Говорете на бебето още през вътреутробния период. Детето учи езика с ваша помощ и затова колкото повече му говорите, толкова повече думи ще чува и запомня. Разказвайте му случки от вашето ежедневие, преразказвайте разговори с ваши приятели, говорете и докато домакинствате („сега ще белим картофи, после ще ги мием, знаеш ли от къде идват картофите..."). Вярно е, че има жени, които по принцип са по-мълчаливи, но и те трябва да полагат усилия да „проговорят" заедно с детето си. Така, както вие разказвате своите преживявания на детето, трябва да го питате и него за същото „Какво прави днес в градинката с баба?", „разкажи ми какво гледа по телевизията", „ще ми разкажеш ли какво прави ежко-бежко в гората (карайте го да разказва история по картинки), също може да му давате задачи да описва предмети и животни. Много е важно да го провокирате да разказва, за да използва активно своя речников запас. Освен това, свиквайки го да споделя и да води диалог с вас, вие полагате и основите на едни прекрасни взаимоотношения родител/дете - психолозите горещо препоръчват диалога като метод за сближаване, излизане от кризи.

Четете му

Специалистите съветват да се чете на детето във всеки свободен момент, а не само преди лягане. Детето трябва да свикне, че книгите правят живота по-вълнуващ и интересен. То, може би, няма да разбере много от идеите, които са заложени в книгата, но със сигурност ще осъзнава, че това занимание е повод да прекарва интересно времето си с вас.

Отведете ги в света на приказките

Има мнения, че много от приказките са плод на болното въображение на своя автор и представят кошмарни, страшни истории, а според други приказките са демоде и няма смисъл да се пълнят главите на децата с измислици. Но истината е, че децата обичат приказките и имат нужда от увлекателни истории за борбата между доброто и злото, в които накрая винаги побеждава доброто в лицето на смелия и красив герой.

Освен това специалистите твърдят, че приказките развиват интелекта на децата. Те пробуждат фантазията им, създават вътрешни картини и ги подтикват към креативност. Приказките са опростен вариант на нещата от реалния живот, отразяват мечтите, страховете, копнежите и показват примерни решения на всекидневните проблеми. Показват варианти за справяне с емоции и ситуации като страха, тъгата, раздялата. Това знание остава в децата, защото е получено посредством удоволствие. А фактът, че накрая доброто винаги побеждава злото, дава на детето усещане за сигурност.

Да, в проговарянето всъщност няма нищо магическо и ако искаме да имаме един малък оратор вкъщи, то трябва да го възпитаме да бъде такъв, като си говорим много с него. А покрай детето, може да се превъзпитаме и ние - да споделяме повече с него, да го правим съпричастно, да не сме авторитарни и да търсим мнението му (така ще се почувства и по-значимо) - все правила, които възпитават силни, уверени и, разбира се, приказливи личности.  

Автор: Силвия Чалъкова

 

 

Сподели: