Раждане

Психология на пищенето

Моментът с голямо М, онзи миг, когато човек поема дъх за първи път всъщност се оказва един от най-тежките, не само във физически, но и в емоционален аспект за неговата създателка - майка му.

Психология на пищенето

Или поне тя така смята. Много често жената, в онзи момент (с голямо М), не мисли изобщо за своята свидна рожба като за божия благословия. Напротив, тя просто иска да се отърве от болката. И пищи. И тя не знае защо, но пищи неистово. Дали й помага ли? Не знае. Но пищи. Защото е сърдита на бебето си, че я мъчи по този зверски начин, на съпруга си, че той не е на стола за раждане вместо нея, на лекарите, че я карат да млъкне и да се съсредоточи в напъването, на целия свят, защото се е родила жена.

ЕДНА НОЩ В РОДИЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

Аз преживях радостта да раждам по естествен път два пъти. Все се чудех на лекарите по време на първото ми раждане, че непрекъснато повтаряха: „Браво, момиче! Гък не каза." „Е, какво имам да казвам", си мислех. Вторият път разбрах всъщност какво са имали предвид. Болницата беше претъпкана. Нямаше свободни стаи и след раждането, не ме заведоха при другите момичета, а ме настаниха точно срещу родилната зала. Цяла нощ бебетата ми бяха в неонатологията, а аз се възстановявах. Бях сама в стаята, но стоях на отворена врата, тъй като жегата беше непоносима. Имах време да мисля, но имах време и да слушам другите родилки, които минаваха през същото щастие, което ме „сполетя" преди броени часове. Определено жените, които напъваха, не се виждаха като щастливки, а по-скоро гледаха със завист към мен, защото най-страшното вече беше отминало.

През тази нощ смених няколко пъти позицията си относно виковете, пронизващи коридорите на родилното отделение. Първо бях ужасно изплашена от тях. Имах чувството, че някой нарочно изтезава тези жени и всеки писък отброява минутите оставащ им живот. Дори събрах всичките си останали от раждането сили и отидох в коридора да попитам лекарите дали са добре родилките. Наивница! Един доктор ми се изсмя и каза да се прибирам в стаята си, защото те така си пищели по принцип, да не им обръщам внимание. Лесно му е на него - свикнал е да работи в такава обстановка, а и нали е мъж. От какво да го е страх?! Легнах си отново, но нещо ме държеше нащрек. Последваха минути на тишина. Явно имаше застой на контракциите в предродилна зала. Аз също започнах да се унасям, когато подскочих от поредния вик. Този път обаче беше строг и заплашителен. Женски глас високо нареждаше: „Не ме удряй, момиче! Казах, не ме удряй, аз съм твоята лекарка, тук съм да ти помогна!". Оказа се, че една родилка толкова се е ядосала на контракциите си, че е започнала да налага собствената си акушер-гинеколожка с все сила. Както ми беше жал за горките измъчени жени с големи кореми, много бързо смених позицията си. Осъзнах с какво всъщност се борят ежедневно лекарите и акушерките в родилна зала. Не само, че трябва да изроди бебето, но за да стигне до него, докторката трябваше да си пробие път между нанасящите юмруци ръце на разгневената бъдеща майка. То си е като на бойното поле. За съжаление, раждането на войнствената жена продължи доста време и се наложи медицински персонал да дойде на помощ на нейната лекарка. Не стига че докторката отнесе няколко юмрука, ами родилката реши по едно време, че не може повече и в душевното си безумие тръгна да си ходи вкъщи. Персоналът на болницата с мъка я уговаряше, че остава още малко и просто трябва да напъва с цялата си майчина обич, а тя в отговор ритна с пета лекарката си в лицето. Минути по-късно акушер-гинеколожката не само успя да изроди бебето, но и намери сили да каже: „Честито, мамче!". Аз, признавам си, не бих, ако съм на нейно място.

Последваха не по-малко запомнящи се раждания, изпълнени не толкова с контракции, колкото с цветущи изрази. Дойде ред на две мургави момичета, които със сигурност не бяха навършили пълнолетие. Бях предупредена от една акушерка, че циганките викат много, но пък са много стриктни и раждат бързо. Аз си представих как пищят. Оказа се, че те не просто крещяха, а нареждаха клетви и молитви една след друга, без прекъсване. На всяка контракция те повтаряха как умират и няма да излязат от родилното. Крещяха на лекарите да доведат майките им, за да се сбогуват с тях и се кълняха, че никога повече няма да раждат. Буквално през секунди коридорът бе пронизван от „Мамооо, ела си ма вземи!", „Как го мразя тоз моя, как можа да ми направи таквоз нещооо!" или „Докторе, умирам, спасете меее...".

Няколко часа по-рано, когато и аз бях на тяхното място в предродилна зала, имах съседка по легло, която явно беше решила, че агресията ще „убие" контракциите. Предполагам, че жената имаше много нисък праг за понасяне на болка, защото и най-себеотдаващата се актриса в драматичен театър не би могла да изиграе подобна роля. Бъдещото майче влезе много кротко в стаята и се настани с усмивка на леглото си. Час по-късно започна да крещи. Не, тя се дереше. В един момент, както „умираше" за пореден път от болка, тя скочи и разхвърля чаршафите по пода, а след тях полетя и матракът. Всичко това беше придружено с: „Няма ли някой да извади това нещо от мен най-накрая?". Явно и акушерките си имат граници на търпение, защото една от тях гневно й викна да не унищожава болничния инвентар и да се засрами, защото до нея лежи жена, която ще ражда две бебета наведнъж. Това подейства на разярената родилка като студен душ. Тя се обърна към мен и каза само: „Како, ти си луда". И си легна.

ЛЮБОПИТЕН ФАКТ

В някои страни със закон е установено, че жената в родилна зала е в невменяемо състояние и всичко й е простено, т.е. до там, че не може да бъде съдена.

ЕВА Е ВИНОВНА ЗА ВСИЧКО

За какво й е трябвало да яде от греховната ябълка?! Заради нейната слабост сега ние се страхуваме, слагат ни упойки, от които не ни е по-малко страх, търпим контракции часове наред. Според Библията Бог е наказал жената заради непослушанието й. Обрекъл я да ражда в мъки и чрез болка да види рожбата си. В повечето случаи страхът, че ще боли е много по-силен от физическия дискомфорт по време на раждане. Но психиката на родилката е подготвена, че тялото й ще страда. Всяка раждаща жена във филм крещи с неподозирана сила. Баба, мама и леля от малка са те подготвили, че раждането е нещо ужасно или пък изобщо не говорят за него пред теб, за да не те „уплашат". Е, как няма да се уплашиш от неизвестното зло, за което никой не иска да говори?! Това те кара да се подготвиш негативно за раждането и емоционалният стрес се прехвърля на физическо ниво. Резултатът е още по-силна болка и... писъци и крясъци. Всъщност колкото по-спокойна идеш да раждаш, толкова по-хубави спомени ще ти останат от този ден. Освен това мислите и чувствата трябва да се съсредоточат не в болката, а в образа на твоето бебе. Колкото по-малко викаш, толкова по-лесно ще чуваш какво ти казват лекарите и раждането ще протече по-лесно и най-вече по-бързо.

СЪВЕТ ОТ ЕДНА МАМА КЪМ БЪДЕЩА РОДИЛКА

Знай, че колкото повече те боли, толкова повече се доближаваш до момента, в който ще прегърнеш твоето бебе.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...

Бебето ви се задушава, когато вие крещите неистово, докато напъвате. Доказано е, че сърцебиенето на детето се забавя, когато майка му вика от болка. По този начин то не получава достатъчно кислород и страда. Не случайно между напъванията и писъците лекарите надвикват родилката с: „Дишай, дишай!", за да се набави липсващия кислород.

ПИЩИ, ЗАЩОТО Я БОЛИ ИЛИ...

Някои психолози решават да разгледат пищенето по време на раждане от другата му страна. Все пак не крещим само от болка, а и от удоволствие. Според американски проучвания над 20% от жените изпитват истинско сексуално удоволствие в момента, в който главичката на бебето прорязва перинеума. Не малко от тях дори преживяват оргазъм. За някой звучи странно, но явно има и родилки-късметлийки, които вместо очакваната болка се натъкват на божествен екстаз. Това си има и своето научно обяснение. По време на полов акт жената отделя хормона окситоцин, докато стигне до най-върховата точка на удоволствие. По време на раждане се случва същото с въпросния хормон. Успех, момичета. Може вие да сте сред 20-те процента и да крещите не от болка.

6 основни съвета за максимална концентрация в родилната зала

1. Подгответе се предварително за момента с голямо М. Не четете медицински книги, напротив - почетете малко забавна литература по въпроса. Много майки умеят да извадят на бял свят най-смешните страни на раждането. Запознавайки се с техните истории, ще видите, че изгонването на бебето може да бъде много забавно. Със сигурност не бихте искали да пропилеете прекрасния момент в крясъци и клетви по съпруга, лекарите и живота.

2. Научете се да дишате. Сигурно вече ви е втръснало всеки да ви повтаря, че трябва да дишате, но наистина е важно. Насищането на клетките с кислород помага на бебето ви да се справи с трудния момент. Освен това дълбокото вдишване ви дава сили за следващия напън.

3. Когато започне контракцията, вдишайте дълбоко през носа и издишайте през устата. Този метод облекчава болката.

4. Ако трябва да изкарате по някакъв начин гнева си от болката, можете да замените пищенето с друго. Например някои жени предпочитат да ходят по коридорите на болницата, други да лежат настрани, трети да блъскат с юмрук в стената. Също, ако съпругът ви присъства на раждането, може да стискате ръката му или той да ви прави масаж на гърба, докато отмине поредната контракция.

5. Негативното отношение към раждането ви кара да крещите срещу лекарите. Помнете, че те са там, за да ви помогнат. Попитайте ден преди раждането дали има възможност да направите нещо в големия ден, което ви успокоява. Например да си пуснете любима музика, да си сложите снимка на по-голямото ви дете срещу вас или някоя друга глезотия, която ще ви дава сили.

6. Много помагат разговорите с акушерките. Описвайте им състоянието си по време на контракцията, а в почивката си говорете с тях за всичко - времето, децата, болницата, цветовете в залата, тяхната работа. Те имат какво да разкажат от практиката си и бъдете сигурни - умеят да разсмиват с интересни случки в родилната зала.

Автор: Десислава Христозова

 

Сподели: