Раждане

Пълноправен участник в раждането

Откъде детето знае, че е настъпил моментът? Дали усеща контракциите? Как се справя с натоварването?

Пълноправен участник в раждането

Никой човек не може да си спомни какво се е случило с него, когато се е родил, затова никога няма да са ни известни всички подробности около раждането. Според някои учени, колкото и невероятно да звучи, детето само определя момента на своето раждане. Това се случва в процеса на сложното взаимодействие с майката, което може да се сравни с размяната на дипломатически ноти, с тази разлика, че ролята на посланик тук играят биохимичните агенти. В края на бременността хипофизната жлеза отделя хормона окситоцин, който стимулира раждането. По това време понякога възникват нерегулярни контракции, които са подготвителни, и с тях не започва раждането. Положението става сериозно тогава, когато от детето произлезе решителното послание: „Аз искам да се родя!". За предаването на този стартов сигнал отговарят цитокините - химически агенти от имунната система на детето.  През пъпната връв и плацентата те проникват в хипофизата на майката и активизират там простагландините - друг вид вещество посланик. Последните заедно с окситоцина предизвикват родовите контракции.

Детето също работи

В дългите, мъчителни часове на очакване на родоразрешението бременната жена има добър помощник - нейното собствено още неродено дете. То също „работи" през това време. Тази помощ става възможна благодарение на два рефлекса, които може да се наблюдават и у новородените: ако приближите към бебето длани, то мигновено дърпа вратле. И в случай че го пипнете по стъпалата, то веднага се отблъсква от ръцете ви. Всеки път, когато матката се съкращава при контракция, детето усеща това и реагира в отговор с натиск. С главичката си то силно притиска маточната шийка, като едновременно с това се отблъсква с крачета от повърхността на стените на матката. Така разтяга маточната шийка в продължение на няколко часа. Усилия, които е невъзможно да бъдат оценени. Никой атлет рекордьор не е способен на такова достижение, то би било възможно за не повече от 10 минути. А бебето запазва тази енергия до самата му поява на белия свят, средно между 8 и 12 часа.

Детето има нужда от стрес

Природата се е погрижила за това най-тежките моменти от раждането да не влияят на мъничето. Всъщност при връхната точка на всяка контракция плацентата се компресира, от което за кратко се прекъсва притокът на кръв към мозъка на детето и то за няколко секунди не усеща нищо. Веднага след като натискът от контракцията намалее, кръвообращението отново се нормализира. Днес е известно, че постоянната смяна на стрес и релаксация тренира кръвообращението на бебето (акушерското изкуство се стреми този стрес да не превишава физиологичните граници). Тази битка го прави още по-жизнеспособно и подготвено за следващата, може би още по-силна контракция. Така продължава до фазата на изгонването му, която трае около 30-40 минути.

Главата на детето се намира вече в малкия таз на мама и трябва да премине през много тясно отверстие и после да преодолее почти правоъгълната извивка между гръбначния стълб и срамната кост. Невероятно е как такова мъниче може да издържи тези изпитания! При по-силните контракции костите на черепчето му се свиват и главичката става с 2-3 мм по-малка и по-лесно преминава през таза. Непосредствената реакция на организма на детето към тази промяна е да произведе хормоните на стреса - адреналин и норадреналин, при това в такива количества, че при възрастните биха предизвикали инсулт. Обаче за още нероденото бебе този хормонален „душ" е много важен: той подобрява кръвообращението и всички важни органи получават кръв, богата на кислород. Благодарение на това детето преживява тежката фаза на напъните.

Нужна му е почивка

Какво чувства новороденото, можем само да предполагаме. Веднага след раждането обаче то усеща въздействието на силата на тежестта, дотогава е било 9 месеца в безтегловност, в приятното люлеене на околоплодните води.  Изведнъж започва да чува много силни шумове и вижда ярка светлина, въздухът, който прониква в дробовете му, е с 15-20 градуса по-студен от температурата в майчината утроба. У децата, които през първия половин час получат възможността да отдъхнат в прегръдките на своята майка, на приглушена светлина, по-бързо се стабилизира дишането, кръвообращението и температурата на кожата. Всичко, казано дотук, се отнася изцяло за естественото раждане. Само при нормално стечение на събитията детето и майката могат „да работят" в екип по описания в тази статия начин.

Автор: Силвия Чалъкова
Консултант: д-р Валентин Николов, д.м., акушер-гинеколог, болница „Свети Лазар"

 

Сподели: