Раждане

Раждане с песен

Медицината ни предоставя различни варианти за обезболяване на раждането.

Раждане с песен

Природата пък е заложила във всяка жена умението да роди леко. Просто трябва да се възползваме от наличните възможности. И гласът е една от тях.

В миналото вокализацията се е препоръчвала на раждащите от бабите. Без да знаят как точно гласовите техники влияят на организма по време на раждането, те съветвали младите майки да не викат, а да пеят или да се молят на глас.

Без много шум

В днешни дни фактите за влиянието на виковете върху раждащата и родовия процес са добре известни и научно обосновани. Както и преди, на жените им се разрешава да "звучат" по време на раждането, но не се препоръчва да се вика (силно, продължително). И ето защо:

  • Раждането е доста енергоемък процес, който изисква от жената много сили. Точно същото се отнася и за викането. Не си заслужава драгоценната енергия да се изхвърля на вятъра. Тя е жизнено необходима на детето, тъй като именно майката му помага да се предвижва по родовия канал по време на напъните.
  • Освен това, когато викате с всичка сила, се създава допълнително напрежение в коремната област, а също и в мускулите на малкия таз. Всичко това само увеличава болезнените усещания по време на контракциите.
  • Ако продължавате да пищите и през втория период, по време на фактическото раждане на детето, то това може да ви попречи да се концентрирате върху указанията на акушерката, чиято цел е безопасното завършване на раждането и за бебето, и за вас. В същото време лекарите често съветват жените да помрънкат, постенат или даже да повият. Те знаят, че гласовият съпровод на контракциите носи облекчение.

Пей, мамче, пей

Лекият обезболяващ ефект на вокализацията на раждането се постига благодарение на отпускането на мускулите, участващи в извличането на звука (като при звучно издишане, а не като при силен вик). Това на свой ред води до отпускане на цялото тяло и съответно и на родовия канал.

При рязък вик диафрагмата  удря матката, а това може да доведе до нарушаване ритъма на контракциите, което в акушерството се нарича дискоординация на родовата дейност. От друга страна, при постепенно, монотонно пеене, това не се случва: звукът минава през пространството като звукова (механична) непрекъсната вълна, перпендикулярно силата на напрежение на матката. По този начин силата на напрежението отслабва и болката също намалява.

Страхът и стресът могат да доведат до слабост на родилната дейност, а това ще наложи използването на стимулация. При стимулация на раждането контракциите стават по-интензивни и по-болезнени. Концентрацията върху звуковия съпровод на раждането помага да се отвлече вниманието от предизвикващите страх мисли и съответно може да предпази от възникване на подобни усложнения.

В състояние на релаксация родовият процес протича правилно, кислородният дефицит, който детето изпитва по време на контракциите, намалява, нормализират се хемодинамичните показатели и емоционалното състояние на жената. При правилно протичане на раждането (а това до голяма степен зависи от самата жена), вероятността от усложнения намалява и съответно намаляват родовите травми.

Репертоарът

Преди да започнете усвояването на вокализацията (родовото пеене) важно е да знаете, че то трябва да върви в синхрон с работата на тялото. Всички звуци се „изпяват" при издишане по време на контракцията, все едно на един дъх. С други думи, дишате със звук.

За постигане на максимално отпускане се използват гласните звуци „а-а-а", „о-о-о", „у-у-у", „ъ-ъ-ъ", в удобна за вас поза на тялото. Опитвайте се да насочвате звука навътре, към дълбочината на тялото си. Ще се получи нисък, мек, вибриращ звук. Дишайте с корема, не с гърдите.

Славянските обичаи предлагали на раждащата да пропява не само отделни звуци, но и речитативи (подредени по определен начин къси песнички), а на Изток пеели мантри. Те са и един от съвременните видове звуков съпровод на раждането.

... и пея в хора!

В някои страни има така наречените "пеещи" родилни домове. В тях се практикува хорово пеене на бъдещите майки и бащи. Музиката и пеенето дават психологична и мускулна релаксация, което води до нормализация процесите на намаляване и активизиране дейността на главния мозък. Това се отразява в електроенцефалограмата с появата на устойчив алфаритъм, който е характерен за състоянието на покой и вътрешна хармония.

Кажете: "Ом!"

1. Седнете на края на стол. Разтворете широко крака, ръцете на коленете. Тялото отпуснато, леко наклонено напред.

2. След интензивното вдишване - "о-о-о" - идва дълго, бавно издишване с пропяване на ниския гърлен звук "м-м-м", дори с леко хриптене. Следете звукът да се концентрира в гърдите, а не в синусите. При правилно изпълнение, в трахеята се образуват характерни вибрации. Плавното, спокойно издишане успокоява и отпуска тялото. Създава се усещането, че цялото тяло, всеки един сантиметър от него, диша и пее едновременно.

3. Когато усетите, че издишането е свършило, спокойно повторете вдишването - "о-о-о" и идващото след него продължително, безпрепятствено, релаксиращо издишане с тихия, "мучащ" гръден звук "м-м-м".

"Люлеене"

След като усвоите мантрата "ом-м-м",  добавете към пеенето еднообразно люлеене на тялото напред-назад. Ритмичните движения и звуци водят до промяна състоянието на съзнанието, така наречения „транс", когато ресурсите на тялото нарастват. Това е особено важно за раждащата жена. По време на бременността тези движения са полезни при напрегната матка. Коремът леко "провисва" и бебчето се оказва в един вид хамак. В съчетание с коремно дишане, матката бързо се отпуска. Може да използвате по време на раждането като динамична медитация.

Вокализацията е полезна още по време на бременността. Тя действа релаксиращо и успокояващо. В допълнение, това е и начин за общуване с бебето, което много харесва спокойните мамини песни и топлите й ръце върху корема.

Любов към раждането

От психологична гледна точка силните викове показват негативно отношение на жената към раждането, а страхът, стресът и неприемането на естествените процеси, които протичат в тялото в този момент, предизвикват още по-голямо напрежение. По този начин болката се усилва. Ниските, но мощни, идващи от дълбочината на тялото звуци отпускат челюстно лицевата мускулатура. Когато по време на раждането жената спокойно издава такива звуци, това показва, че тя е концентрирана върху протичащите процеси, че се потапя в потока от усещания и ги приема. Звуците могат да смекчат дискомфорта и да обезболят контракциите.

Автор: Биляна Цветкова

 

Сподели: