Раждането днес и преди 100 години

Медицината напредва с всеки изминал ден, технологиите дори още повече и все пак – има ли голяма разлика в раждането днес и това в началото на ХХ век?

Съществувало ли е понятието VIP отделение или пък „лукс стая"?

Бившият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов, който по специалност е акушер-гинеколог, любезно се съгласи да върне лентата един век назад.

Как е протичало едно раждане преди 100 години?

Максимално близко до законите на природата. Това значи и до законите на естествения подбор. Разликата с днешното раждане е основно в мястото, ангажираните лица, поведението и финалните резултати.

Къде са раждали жените, като се има предвид, че „Шейново" е едно от най-старите специализирани звена, построено още през 1935 година?

Ражданията са ставали предимно извън болница - най-често у дома. Първата специализирана АГ болница Майчин дом е открита на 19.11.1903 г. и първоначално родилната й зала е имала само едно легло!

Тогава какъв екип е участвал?

В началото на ХХ век основните помощници на раждащите са били все още т. нар баби - жени без специално обучение, но приемани в обществото като можещи да помагат на родилките. Акушерките са малко. Първото училище за акушерки е открито през 1896 г. и има 15 курсистки. Лекарите са още по-малобройни, обучавани и специализирали в чужбина. Ясно е, че раждане с акушерка, да не говорим, с лекар е било лукс в следосвобожденска България.

До каква степен е била намесата на акушерката, на доктора?

Преди 100 години може да не сме имали достатъчен брой лекари и акушерки, но акушерството е било сериозно развито като дисциплина в Европа и САЩ. Учебниците от това време са впечатляващи със своя обем, илюстрации, напътствия. Доста от тях днес не са актуални, но съветът лекарят и акушерката да не прибързват и да не правят излишни манипулации, когато раждането се развива нормално, е актуален и днес.

Сега навлиза раждането с дула. Доколко това е нещо ново или е добре познато старо - подобно на тези баби, за които казахте?

Не навлиза, а по-скоро се правят опити. Част от хората търсят връщане към естественото в една свръхмедикализирана обстановка, други гледат да направят пари и известност от това. Ние сме имали дули, наричани баби. За мен доброто решение е придържане към естественото раждане в рамките на научната медицина, базирана на доказателствата, а не в търсенето на допълнителни помощници със съмнителни познания и цели.

Кога навлиза масовото раждане в болница?

В Англия през 1927 г. само 15% от ражданията са ставали в болница. През 1954 г. процентът е вече 54. У нас след Втората световна война се полагат големи усилия жените да раждат не по домовете си, а в специализирани родилни домове, а по-късно и в болници.

Какво най-често би могло да се обърка при едно такова раждане - далеч от професионалисти, съвременна апаратура?

Имало е раждания, продължаващи много дни, завършващи със смъртта на бебето, понякога и на жената. Кръвозагубата и инфекциите са били чести усложнения, практически без налично лечение.

Използвани ли са обезболяващи медикаменти, или всичко наистина е било напълно в ръцете на природата?

За раждащите вкъщи едва ли може да се говори за каквото и да е обезболяване, но в малобройните клиники са използвани наркотични вещества, етер, местно обезболяване. Далеч от днешните стандарти и резултати. Обезболяването на раждането е един от процесите, претърпял огромно развитие през последния век.

Каква е била смъртността по онова време?

Висока. Преди 100 години в Англия на всеки 1000 раждания са умирали около 4-5 родилки.  Днес числото е същото, но на 100 000. Т. е. намалението на смъртността е близо 100 пъти. У нас вероятно показателите са били подобни или по-лоши. Днес за България майчината смъртност се движи около 7 на 100 000 раждания, но тя е започнала осезателно да намалява едва към края на 30-те години на миналия век. Основно се свързва с появата на ефикасни антимикробни средства - сулфонамиди и антибиотици.

А по отношение на аномалиите, на уврежданията на плода - имало ли е някакви методи да се откриват още по време на бременността?

Не. До завършване на раждането не се е знаело почти нищо за плода, освен дали е жив - слушайки сърцето му със слушалка. Дори това не винаги е било лесно - при пълни жени или наличие на много околоплодни води. Днес голяма част от аномалиите се установяват рано и бременността или се прекъсва, или се предлага подходящ начин на раждане и последващо лечение. Но преди време това не е било възможно.

Всъщност кога навлизат всичките скрининг-методи, които днес са добре познати на бременните?

От няколко десетилетия - например обременяващ с глюкоза тест за латентен диабет. С развитието на лабораторните изследвания и образната диагностика много се разви скринингът за различини генетични заболявания - особено в последните 10-15 години. Но нека си припомним, че през 50-те години на миналия век у нас генетиката е била забранена и разглеждана като реакционно буржоазно учение.

Кога ултразвуковото изследване навлиза специално в акушерството и гинекологията?

След Втората световна война технологиите бързо напредват, но истинският бум в развитието на ултразвуковите изследвания в акушерството и гинекологията се наблюдава след 1966 г. с появата на първите апарати серийно производство. В България  около десетина години по-късно започва внедряването на ултразвука в практиката. Дълги години у нас популярно беше наименованието видеозон, което произхожда всъщност от Vidoson - модел от първите ехографски апарати на „Сименс". Появата на ултразвуковото изследване е може би най-революционният момент в новата история на акушерството. 

Каква е историята на форцепса?

Историята на форцепса се свързва с фамилията Чембърлен, занимавали се с медицина през 16-17 век. Те го пазят като своя тайна около век. Интересно е, че по-късно един от тях се опитва да продаде инструмента на известен френски кралски акушер. Преди да го купят обаче, в Париж искат да се уверят в ползата от него, за което оставят Хю Чембърлен да води раждане на жена с нисък ръст вследствие на рахит и родилни болки от 8 дни. Следва неуспех и форцепсът е забравен като инструмент за много десетилетия. Днес за приложението на форцепса има ясни показания и в ръцете на умел акушер е доста полезен инструмент.

А кога започва да се прилага секциото като метод на раждане?

За подобни операции се споменава от дълбоката древност. Истината се преплита с митове. Едно почти е сигурно - в миналото след подобна операция жените не са могли да оцелеят, затова се е правела само при умиращи родилки. През ХІХ век се извършват  цезарови сечения, но смъртността е изключително висока, от кръвозагуба и инфекции. В края на ХІХ и началото на ХХ век се подобрява оперативната техника, появява се дезинфекцията, усъвършенства се обезболяването, а към средата на миналото столетие с появата на антибиотиците цезаровото сечение придобива  днешния си облик. Може да ви изглежда чудно, но дори и днес една толкова позната операция подлежи на подобрения. Например аз винаги когато е възможно, използвам техниката на Stark, описана преди 15 години, при която операцията е по-бърза, по-малко травмираща за пациентката и с по-малка кръвозагуба.   

А можете ли да се опитате да си представите раждането след 100 години?

След 100 години бременността не само ще може да се зачева извън човешкото тяло, но ще може и да се износва извън него. Технологиите ще позволяват безпроблемно клониране - един вид производство на хора. Въпросът, който ще стои, е дали хората ще искат да се възпроизвеждат по този начин, или новият живот ще се появява след магията на любовта.

Интервюто взе: Дими Тодоров

Сподели: