Раждане

Раждането отблизо

Водното раждане – от първо лице

Раждането отблизо

1805 година. Тогава за първи път в медицинската литература е описано раждането във вода, което у нас се практикува едва от около 6 години, но пък като че ли започва да добива все по-голяма популярност.

Досегашните изследвания потвърждават безопасността на този метод, но все още някои български лекари са скептици. Може би защото водното раждане изисква значително по-малко медицинска интервенция.
В европейски мащаб френският акушер-гинеколог Мишел Оден за първи път използва басейн за раждане преди 35 години. Сред пионерите е и руският изследовател Игор Чарковски, който инсталира стъклен басейн за раждане в собствения си дом в Москва.

Доказано е, че при раждането във вода преходът за новороденото към въздушната среда е по-плавен и то се адаптира по-добре.

А какво е усещането за родилката?

Своя опит от преживяното с читателите на списание "Кенгуру" споделя 32-годишната Вилиана Димитрова, професионален гримьор, позната в средите с творческия си псевдоним Анжел. Тя е родила първото си дете Габриела във ваната на Първа АГ болница „Св. София" с подкрепата на д-р Панова. Сега е бременна с второто, което се очаква да се появи на бял свят през декември и с което, както тя споделя, ако всичко се развива нормално, отново ще плуват заедно.

Защо избра водното раждане? 
Защото беше най-естественото нещо на света... голям процент от телата ни, а и от планетата е вода, бебето расте във вода...
Още от началото на бременността си започнах да се интересувам и да чета за начините едно бебе да се появи на бял свят. Много исках да преживея в пълно физическо и психическо съзнание това състояние, което е дар само на нас, жените - да носим и да дадем живот. Изкарах една прекрасна и лека бременност, така че секциото отпадна като вариант веднага. Епидурални убождания, упойки, тръбички в гръбнака - „Не, благодаря!". Исках да мога да чувствам сигналите на тялото си, да се движа свободно. Така открих водното раждане и казах: „Това е!". Започна се едно четене и гледане на видеоматериали, за да се подготвя максимално психически. За физическата подготовка ми помогнаха много заниманията ми с йога, медитация, техники на дишане.

„Повечето жени се притесняват да родят във вода, защото е нещо ново и екзотично за България, а и от страх да не удавят бебетата си, който е напълно безпочвен - та те растат 9 месеца във вода, така че този преход е много по-малко стресов за организма им."

Какво е усещането?
Невероятно е! Топлата вода те обгръща, успокоява, отпуска... Който е раждал, знае, че не е лека работа и нещо извън нас движи нещата в този момент, а най-доброто, което ние можем да направим, е да не му пречим и да се отпуснем колкото е възможно.

Как се подготви за самото раждане, кой те „настрои" какво да очакваш?
Знаех, че няма да е лесно, и това ме мотивира още повече да вярвам в себе си. Всеки, с когото споделяхме гледаше скептично. Наложи се да убеждавам близките си, но аргументите ми бяха железни (много съм убедителна!). И накрая имах подкрепата на всички, особено на мъжа ми. Слава богу, в точното време открих моята сладка д-р Панова и в нейно лице срещнах пълно разбиране. Беше преди всичко човек и след това лекар. Нямаше типичната скептична настройка и коментари.

Колко време продължи самото раждане?
Преди да вляза във ваната, ми се стори цяла вечност. В 14 ч с необходимото разкритие се гмурнах в топлата прегръдка на водата. Аааааааах, разкош! Друго измерение. Болките остават по-глухи, някъде в далечината...
В 17 ч се появи малката Габи на гърдите ми и ме гледаше право в очите. Няма да го забравя, докато съм жива, и всеки път когато се сетя за това, очите ми се насълзяват! 3 часа във водата минаха неусетно... или поне сега така ми се струват... 

Как се чувстваше бебчето?
Бебето показваше завидно силни тонове до края. Излезе спокойна, проплака чак когато резнаха пъпната връв, после остана при мен в залата. Лежеше и мигаше - беше най-красивата гледка! 

 Кой „командва" по време на раждането? 
Д-р Панова и акушерката Диляна (помня само първото й име) бяха страхотни. Изчакаха контракциите да преминат в желание за напъване и чак когато това желание стана непреодолимо, ми помагаха с напътствия.
Габриела се роди 3700 г и имах само1-2 външни шева. Отличнички!

Как става след това възстановяването, на кой час можеш да направиш първата разходка, да се подсилиш с нещо за хапване?
Възстанових се много бързо. До вечерта и през нощта исках само вода - много вода... На следващия ден ставах, разхождах се и хапвах всичко, което искам! Сядането беше табу известно време, но всичко се оправи за дни, след седмица вече се чувствах така като че ли можех да родя още едно!

 По твое мнение може ли всяка жена да роди във водна среда, дори и онези, които изпитват страх от басейни например? 
Това не е за всеки! Както и шофирането, алпинизма, скачането с бънджи, гмуркането. Трябва много да го искаш и да нямаш медицински противопоказания. Подходящо е за майките, които нямат смелост или условия да родят вкъщи, но искат да родят възможно най-естествено под лекарски надзор.

Автор: Дими Тодоров

 

Сподели: