Здраве

Регургитация – за какво да следим?

Регургитацията е неволево връщане на хранопроводно или стомашно съдържимо обратно в устнаха кухина при новороденото.

Регургитация – за какво да следим?

Това състояние е свързано с анатомичните особености на възрастта.

Бебето яде течна храна, по-голямата част от времето е в хоризонтално положение, има относително високо вътрекоремно налягане и по-слаби мускули.

Състоянието е преходно и отшумява от само себе си, но изисква внимание от страна на родителите. В следващите редове ще ви запознаем с това на какво да обърнете внимание и кои са сигналните лампички за евентуален проблем.

 

• Рефлуксът се проявява при почти всички деца.

• Първите регургитации се появяват във възрастта 2-3 седмици.

• До едногодишна възраст връщането на храна обикновено спира.

 

Как да облекчите състоянието?

 

• Не прехранвайте детето. Ако то си хапва повече, отколкото трябва, е напълно вероятно да „изхвърли“ ненужното.

• Обърнете внимание на мястото за сън – главичката трябва да е леко повдигната.

• Не бързайте да слагате детето в легнало положение веднага след нахранване. Добре е да го подържите в изправено положение поне половин час след това, за да се оригне и освободи от поетия с храната въздух.

• Избягвайте прекалената активност след хранене.

• Следвайте правилна техника на хранене. Когато кърмите, е важно да поставите детето правилно на гърдата.

• Променете диетата си и избягвайте храни, които водят до повишено образуване на газове.

• Променете режима на хранене. Връщането на храна в резултат на преяждане може да бъде премахнато чрез хранене на бебето по-често с по-малки порции.

 

За какво да следим?

Понякога състоянието може да бъде симптом на медицински проблем. Следните няколко неща трябва да ви насочат към посещение при специалист педиатър или гастроентеролог:

 

• липса на апетит и отказ от храна;

• извиване на гърба и силен плач по време на хранене;

• зеленикави или кървави изпражнения;

• повръщане на „фонтан“;

• твърде често оригване и връщане на храна;

• рядко уриниране;

• слабо наддаване на тегло;

• поява на кашлица и/или температура;

• късна поява на оригване и освобождаване от поетия въздух (след 6 месеца).

 

Автор: Нели Христова

Консултант:

Д-р Пламен Масларски е педиатър в Аджибадем Сити Клиник Кардиологичен център – София.

www.acibademcityclinic.bg

 

Сподели: