Саниране

или как да оздравим жилището си

Последните няколко години се заговори толкова усилено за енергиийна ефективност, саниране, възобновяеми източници и т.н., че човек да се чуди как сме оцелели в досегашните си домове преди това. За хората, които още не са се сблъскали с този доста сериозен въпрос, свързан с дълголетието на жилището им, предлагаме малко повече информация по темата.

Санирането на жилището е доста всеобхватно и скъпо начинание, но ползата от него е безспорна. Думата „саниране" буквално означава оздравяване (от латинското sano - здраве), а оздравяването на една сграда представлява нейната реконструкция. Санирането обхваща подмяна на електро- и топлинната инсталация, дограмата, външната и вътрешната изолация. Може да включва още укрепване на сградата, ремонт на покрива и спиране на течове от други места, нова вътрешна ВиК система - щрангове и тръби. Малко хора могат да си позволят подобен грандиозен ремонт наведнъж и обикновено нещата се правят едно по едно - първо изолация, после дограма, после щрангове и т.н. Има обаче някои законови разпоредби, които е добре да знаем.

Законът

Многоетажните жилищни сгради, в които отделните жилища принадлежат на различни собственици, са регламентирани от закони за етажната собственост - Закон за собствеността (ЗС) и Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС). Освен индивидуалния апартамент в сградата всеки собственик притежава идеални части от нея. Такива общи неделими части са всичко, което се намира извън апартамента и собственото помещение в мазето. Външните стени на сградата, или с други думи фасадата, също спадат към тази квалификация. Общите части се поддържат съвместно от собствениците и според ЗС и ПУРНЕС всяко решение за ремонт или подобрения на общи части или елементи от тях трябва да се взема от общо събрание на етажната собственост. Това общо събрание не е обикновено неформално събиране по съседски, за да си поговорят и да обсъдят заедно проблемите си. То се свиква и провежда по определена от закона процедура - дават се покани на собствениците, описва се дневният ред, води се протокол. Когато е налице положително решение от общото събрание, тогава се подават документи в общината за одобряване на инвестиционен проект и се чака издаване на разрешение за строеж.

Настоящата действителност

В повечето случаи обаче нещата не протичат по реда, описан по-горе. Хората напълно самостоятелно решават да си сложат външна изолация и го правят, без дори да са уведомили съседите си за това. Ако се загледаме в блоковете из кварталите, можем да се „насладим" на цялата цветова палитра, която се предлага. На първия етаж изолацията е в бяло, на втория в бежово, на третия няма такава, на четвъртия и петия е в розово и т. н. Това самоволно и доста грозно като резултат кърпене на сградите е абсолютно незаконно, но хората, изглежда, все още не познават закона или въобще не се интересуват от него, а явно няма и контролен орган, който да сложи ред в това отношение.

Положителният ефект

Оставяйки законите настрана, ползата от външната изолация и смяната на дограмите се усеща още през първата зима. Изцяло се променя микроклиматът в апартамента, та дори и в сградата, ако цялата е санирана. От десетина години насам изолирането на сградите е станало задължителен елемент още при построяването. За неизолираните, които са по-голямата част, ползата от енергийното саниране несъмнено води до намаляване на енергийните разходи не само за отделните жилища, но и за сградите като цяло. 

Подобряването на топлоизолирането на жилищата има три основни цели:

• да се намалят разходите за отопление през зимата, респективно - за климатизация през лятото;
• да се постигне здравословна и комфортна среда на обитаване;
• да се ограничи топлинното излъчване към околната среда, което спомага срещу глобалното затопляне на климата.

Най-добрият вариант е, когато всички собственици решат заедно да направят външната изолация на своята сграда. Тогава изглежда най-хубаво и има най-добър ефект за всички. Поставянето на дограма не изисква съгласие от съседите, а и става за един-два дни, затова решението е по-лесно.

Санирането на жилището не бива да се отлага прекалено във времето. Старите сгради се амортизират лека-полека и ако искаме инвестицията, която сме направили, купувайки дадено жилище, да бъде все пак успешна и дългосрочна, добре е да се погрижим за удължаването на живота на сградата и в частност - на апартамента си.

ЕВРОПА ПОМАГА

На 1 юли тази година бе даден старт на програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради с европари. В рамките на финансовата помощ собствениците ще получават за всяка одобрена сграда безвъзмездно до 50% от стойността на бюджета за обновяването й. За оставащите 50% сдруженията и техните членове могат да кандидатстват за нисколихвен кредит от създадения Фонд за жилищно обновяване, който се управлява от Корпоративна търговска банка.  Програмата не финансира само санирането на фасадата, а се предвиждат средства за всички належащи ремонти по обновяването (на покрив, отоплителни системи, водопроводи и канализация, ел. инсталации, полагане на соларни панели, дограми и др.).

Припомняме, че право да кандидатстват за европейско финансиране за саниране имат сдружения на собствениците, които обитават многофамилни сгради на минимум три етажа, с минимум шест апартамента, проектирани до 26 април 1999 г. без значение от вида строителство. Програмата има ограничен ресурс, затова, ако вашият вход или блок все още не е подал документи, по-добре да го направи възможно най-скоро, тъй като специалисти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството предупреждават, че е напълно възможно парите да не стигнат за всички.

Автор: Цвета Лазаркова

Сподели: