Отдих и туризъм

Сбогом, Венеция!

Отдавна искам да напиша статия, посветена на Венеция. В случай, че очаквате, обаче, една възхвала на кралицата Венеция, ви предупреждавам, че следващите редове не са за вас. Но кой знае, може пък да намерите нещо полезно за себе си в следващите редове.

Сбогом, Венеция!

Отдавна искам да напиша статия, посветена на Венеция. В случай, че очаквате, обаче, една възхвала на кралицата Венеция, ви предупреждавам, че следващите редове не са за вас. Но кой знае, може пък да намерите нещо полезно за себе си в следващите редове.

ПЪТУВАНЕ

Има няколко начина да стигнете до Града на Дожите - по въздух, суша или вода. Изберете полет със самолет. Така ще стигнете за 1 час. Ако сте с нискобюджетна компания, ще кацнете на летище Тревизо. От него има автобуси, които са съобразени с полетите и за 9 евро - отиване и връщане- ще стигнете до заветния град и после... ще си тръгнете от него.

НАСТАНЯВАНЕТО

Има пребогат избор на хотели, квартири и хостели. Внимавайте, когато резервирате, поразпитайте с електронно писмо хората от хотела за всичко, което ви интересува. Първият път посетих Венеция за 8 часа. Вторият път хотелът ни бе изключително разочарование - наложи се да сменим три стаи и да отседнем в една малка скосена стая на последния етаж. Беше юни, жегата бе адска, а климатикът не бе от най-силните. Банята, заедно с тоалетната нямаше метър на метър, но пък, цената бе венецианска (това ще рече, повече от скъпа за условията, които се предлагаха). Третият път попаднах на хотел, в който нещата бяха съвсем прилични - банята бе достатъчно голяма, за да не получиш пристъп на клаустрофобия. След 3 дни във въпросния хотел, се преместихме в студио с балкон и бяхме точно над един от многобройните живописни канали във Венеция, наречен Дорсудоро. Тук се почувствах като венецианка - имаше тежка порта, зад която се откриваше столетен двор с растителност и каменни пейки. Изгледът към канала, мраморният балкон и преживяванията, които събуждат в теб - именно тези детайли ти дават усещането за града. Изводът - при резервацията на хотел във Венеция 50% е късмет, но останалите 50% зависят от вашето логистично мислене, детективски способности и умението да анализираш. Но и в двата случая откриваш, че във Венеция, както и в София има хора, и хора, хотели, и хотели.

СЪВЕТ

Задължително си купете карта за водния транспорт във Венеция. Билетът за корабче струва 6 евро и важи определено време. Картата може да бъде за 24, 48, 72 часа или седмична. Бъдете подготвени, че в града на Лагуната почти винаги е „Висок сезон" и цените на всичко съответстват на сезона. Картата, освен че ще ви спести пари, ще ви даде свободата да слизате и да се качвате колкото пъти и когато поискате и няма да сте обременени да мислите - купих ли билет за „вапорето" (корабче) или не, забравих ли да го валидирам и т.н. Освен това картата ви дава право да ползвате водния транспорт и до трите острова около Венеция, които задължително трябва да посетите. Най-известният от тях е Мурано, където се предлагат невероятните произведения от разноцветно стъкло. Вторият е Бурано - островът на дантелата и на най-невероятните цветни къщички, които съм виждала през живота си. Третият е Торчело, някогашният  фаворит на лагуната, а сега тих и дори самотен остров. Моят фаворит е Бурано - цветен, спокоен, със своя живописна атмосфера, контрастираща на хладната претенция на Венеция. В Бурано живеят живи хора и може да са докоснете до живота им, да надникнете в градината, да видите играещи деца и да бъдете омагьосани от колорита на това невероятно място. А дантелите - те са последното нещо, което е забележително тук. Но жените, които ги изработват, да - тях може да стоите и да гледате с нескрита възхита.

Ако отивате за първи път във Венеция, то естествено, ще поискате да видите Двореца на Дожите, да посетите подземията, където са били държани осъдените и да минете отвътре по Моста на въздишките и да се поставите на мястото на осъдените, за които този път е бил последният, в който са можели да зърнат лагуната и синьото небе. По този път е минал и самият Казанова, ако се вярва на легендата. Той, обаче, успял да избяга... или да подкупи стражите.

Още преди да сте влезли в Двореца, може би ще бъдете притеглени от магията на базиликата „Сан Марко", която заедно с Двореца се намира на едноименния площад. Красота, пиршество на разнообразните и скъпи материали и много, много злато. Базиликата е построена във формата на кръст и целта на издигането й е била да приюти мощите на св. Марк. Мощите, пък, били откраднати от двама венецианци през 828 г. от Александрия. Интересно е, че базиликата е изграждана два пъти, тъй като през 976 г., заедно с Двореца на Дожите изгарят при пожар. Осветена е през 1094 г. И оттогава досега привлича множество туристи и богомолци.

Ако вече сте били във Венеция, то ви съветвам да откриете своята Венеция - това може да са отдалечените от центъра малки улички с невероятни тратории (ресторантчета), да седнете на някое „кампо" (площад) да си поръчате чаша италианско капучино или ако е привечер, задължително да опитате „шприц". Ако ви харесва простора и усещането бризът от лагуната да гали лицето ви, то се разходете по залез слънце по Фундаменте Дзатере - крайбрежната алея. От нея при ясно време се вижда остров Джудека, където през 1529 г. живял самият Микеланджело.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Има два типа почитатели на Италия - такива, които са влюбени във Венеция и други, които обожават Рим. Аз съм от втория тип и затова с неголямо съжаление казвам „Сбогом, Венеция".

 

Автор: Валя Янчева

 

 

Сподели: