Детска психология

Смях без причина?

Много често, когато някой иска да опише щастлив и благополучен дом казва: „Там звучи детски смях“.

Смях без причина?

Много често, когато някой иска да опише щастлив и благополучен дом казва: „Там звучи детски смях". Но това не означава, че там постоянно се шегуват и разсмиват. За нас възрастните, смехът и децата са неразделни понятия.

Деца - без усмивки

За да се разсмеят на децата не им трябва нищо „специално", те се смеят от радост, удоволствие от живота, когато играят, общуват. Понякога първо започват да се смеят, а после намират смешен повод, за да оправдаят неочаквания кикот пред възрастните. За смеха и въобще за „детското" поведение отговаря специален хормон, ендорфин, който при децата се изработва в много по-големи количества, отколкото при възрастните. Има ли някакъв проблем? Оказва се, че има и то не един. Първият от тях - детето може да не се смее. И това много безпокои родителите. Защото детето може да го мъчи тежка душевна травма (ако родителите знаят от къде идва проблемът, го лекуват с помощта на специалисти), но може да е дете от обикновено семейство, което рядко се смее. Абсолютно оправдано е притеснението на родителите. Ендорфинът още е наричан и хормонът на благополучието. Смехът на детето е сигнал за родителите - спокойно, с мен всичко е наред. И е нормално те да не се тревожат.

Защо детето не се смее?

Една от причините може да бъде строгият контрол на родителите. Ако в семейството е прието винаги да се държиш „прилично", да контролираш чувствата си и да ги изразяваш много рядко, детето много бързо възприема това поведение от родителите си. А ако се случи мъникът дори малко да се развесели, а родителите веднага да реагират и да го принуждават да бъде кротък, да му казват, че в момента изглежда глупаво, той сам започва да контролира емоциите си, да ги сдържа, за да не изглежда смешно и глупаво в очите на мама и татко.

Дори лицата на децата на една годинка могат да бъдат лишени от усмивки и да са унили и сериозни, ако лицата на родителите им са безизразни. В този случай възрастните трябва да се замислят: често ли си играят с детето, правят ли нещо смешно и весело?

Освен това, възможно е мислите на детето да са насочени в съвсем друга посока и това, което е смешно на другите, за него да е тъжно, дори опасно. Например, в клас неочаквано за всички претичва коте, обикновено това предизвиква бурен кикот в целия клас, все пак това е повод да си отвлекат вниманието и да се върнат в „нормалния" живот. Но едно дете седи пред ситуацията и си мисли: „Бедното коте, него го е страх без мама!" или „Но какво му е смешното, в крайна сметка другия път ще имаме контролно.", „Може да ни зарази с нещо!"

Шеги и закачки

Безпокойството на родителите възниква не само когато детето не се смее. Понякога те се стряскат как без повод мъникът избухва в смях. Детето им се подхилва с повод и без повод и те започват да се притесняват. Страхуват се, че заради смеха връстниците му ще започнат да го обиждат и да му се подиграват.

Излишният смях не е повод за тревоги, ако не е свързан с чести промени в настроението и е проява на обща емоционална възбудимост. Ако имате някакви съмнения от този род, се консултирайте със специалист. Възможно е нервната система на мъника да се нуждае от допълнителна лечебна подкрепа. Също неумереният смях може да е начин за скриване на негативни чувства. Например, от детето се крият някакви семейни проблеми: болест, възможен развод. То подозира, че нещо не е наред в семейството, възможно е дори да знае, но с него нищо не се обсъжда, затова то „подиграва" възрастните и се държи както очакват от него - „по детски", смее се и се весели.

Пробвайте да не изолирате детето от света на възрастните, все пак то е като вас, пълноправен член на семейството. Обяснявайте му ситуацията на достъпен език, така ще разбере как трябва да се държи и няма да му се налага да играе ролята на „нищо неподозиращ".

Спасителен хумор

В семействата, в които родителите се смеят и шегуват, като правило цари топла дружелюбна атмосфера. Основно хуморът може да се раздели на „добър" и „лош".

„Добрите" шеги, казани с любов, просто се шегуват с обекта, без да го обиждат. „Лошите" шеги, напротив, осмиват човек така, че да му стане обидно. Обикновено родителите искат децата им да се шегуват „с добро". Затова и на родителите им е страшно обидно да чуват „зли" шеги от устата на малкия човек. Родителите са уплашени, именно защото един ден детето може по този начин да постига желанията си. Затова те трябва да обяснят на мъника какво е „лош" хумор и че трябва да се употребява само в краен случай, когато вече няма други аргументи.  

На какво се смеем?

С порастването към безпричинния смях на мъника се прибавя и хуморът. Детският хумор се наследява от семейството. Какъвто хумор цари във вашето семейство, такъв и ще придобие малкият шегаджия. Ако сте свикнали да общувате сравнително иронично, чери-петгодишният калпазанин няма да каже нещо стандартно, а по-скоро: „Съмнявам се, че изобщо някога ще получа закуска".

Но освен родителския хумор, хумора от анимациите, книгите, съществува и още един специфичен детски хумор. Който идва от детската градина, от площадката, от училище. Този хумор ужасява и огорчава родителите, тъй като той е, така да се каже, неприличен. Тематиката му основно е свързана - като се има предвид, че не е отдавна времето, когато мъникът е започнал да използва гърне - със съдържанието на гърнето, с частите на тялото. Психолозите дават различни обяснения за тази разновидност на детския хумор. Привържениците на Фройд смятат, че по такъв начин се изразява определен стадий от детската сексуалност. Някои смятат, че така децата подчертават своята възраст: те вече са големи, а има други малки, които все още се напишкват, а това е толкова смешно. Подобен хумор е начин детето да подчертае самостоятелността си пред родителите, да покаже, че е достатъчно голям, за да говори неща, които не се харесват на мама и татко. В това няма нищо страшно, но и приятно. Ако детето (и по-точно момченцето) е лепнало такъв „вирус", простите обяснения, че това не е хубаво и не е смешно, не са достатъчни. Получава се, че вие противопоставяте своите индивидуални ценности на ценностната система на детския колектив: в училище всички се смеят на това, а шегаджията е в центъра на вниманието.

Детето може да престане да се смее (за дълго да престане да откликва на смешките или самото то да престане да се шегува) поради незначителен на пръв поглед, но важен за детето случай, свързан със смеха. Например, наказали са го, защото се е смеело. Осъдили са го и заради това то просто е решило повече да не се смее.  

„Тоалетният" хумор може да подтисне другите шеги. В тази възраст детският хумор има нужда от слогани, които могат да се повтарят безкрай, докато престанат да бъдат смешни. Не е трудно да откриете хубавите смешки. Просто трябва да се вслушате в репликите на героите от анимациите и книжките, които забавляват дори и възрастните. След това научете детето правилно да привлича вниманието върху себе си, ако има нужда от това, разбира се. Обяснете му, че мястото на шегаджията в класа не може да заеме всеки, той трябва да притежава и други умения и знания.

Понякога мама и татко могат да бъдат стъписани, когато видят, че техният умен и развит син, който безпогрешно различава хубавата живопис от лошата и не взема в ръце книга, която да не е литературен шедьовър, в един момент се появява необяснимо пристрастие към някакво пошло хумористично предаване. Той гледа това безобразие и искрено се забавлява и смее.

Не трябва да се стряскате, синът ви няма да оглупее от телевизионно предаване. Той няма да промени вкусовете си, въпреки че телеманията е един от най-честите пороци на децата. Просто, при всичкия си  интелект и развитие, детето си остава дете, което все още се привлича от банални шеги и обича да се смее и шегува дори над някоя глупост.

Автор: Биляна Цветкова

 

 

Сподели: