Lifestyle

София OFF-ROAD

„Разходките са полезни, трябва да сте непрекъснато навън!”, това звучи в ушите ми откакто малката се е родила. Вярно е – разходките са приятни и полезни! За детето и майка му.

София OFF-ROAD

Изкуството да буташ детска количка в големите градове

„Разходките са полезни, трябва да сте непрекъснато навън!", това звучи в ушите ми откакто малката се е родила. Вярно е - разходките са приятни и полезни! За детето и майка му. За нослето, за розовите бузи, за непрестанния интерес към шарения свят навън, за фигурата на мама, за някое кафе или за сладки приказки с приятелка. Разходките са хубаво нещо...ако не живеете в София! Ако случайно имате „късмета" да сте средностатистическа столична майка с количка, то разходките за вас със сигурност приличат на напрегнато офроуд състезание. Ха! Как не се е сетил никой до сега!?! София офроуд! Офроуд с детски колички! Софиянките със сигурност ще сме на челните места.

Докато човек се движи на двата си крака или с автомобил по софийските улици не може да усети лунния пейзаж, който ни заобикаля. Провирайки се покрай някоя кола, най-много да си повреди дрехите, да нагази в локва или да се одере. Когато сте с количка, обаче! Когато сте просто едно крехко момиче с две ръце и количка... Количка, която в най-добрия случай тежи 15 килограма, количка, в която се вози беззащитното  ви и обичано детенце... Тогава нещата стават съвсем различни.

Приключението започва още от собствения ви асансьор. Дано да сте се сетили да премерите вратата му преди да изберете возилото. И да не ви се налага всеки път да сгъвате количката или да откачате гумите. Понякога прекрасният дизайн не може да компенсира тези всекидневни мъки. Повярвайте ми!

Ами стълбите? Тези симпатични от 10 до 20, които изкачвате всеки ден в собствената си кооперация, а да не говорим и по принцип. След месец ще сте готова да изкачите Шипка без капка притеснение с всичките й прословути хиляда стъпала. Фасулска работа! Да дойдат да изкачват нашите подлези!

А като казахме подлези, можете ли да ми изброите поне 3-4 подлеза в града, където да са сложени релси за колички и тези релси да не застрашават вашия и на детето живот?

Често е късмет колелата на вашата количка да пасват на съоръжението, а и стръмният наклон е идеален за подхлъзване и какви ли още не ужасии. Може да ви се струва кощунство, но понякога хамалският начин с бавното изкачване е далеч за предпочитане. Запретвайте ръкавите и нагоре, надолу... Накъдето искате! Тук искам да отбележа подлеза на Орлов мост. Направили са асансьор хората! И ако успеете да разберете какво значи, че вратите се управляват от оператор, всичко ще е ок. Първият път аз се почувствах като Маугли в града, оглеждайки се за въпросния мистичен „оператор". Когато се съмнявате в способността си да удържите количката по наклона винаги е по-добре да се поизпотите малко или да помолите някой да ви помогне.

Проблемът с разходките, обаче, не достига само до пределите на стълбите и асансьорите, за съжаление. Ако преглътнем асансьора, необезопасените стълби и липсата на рампи, то останалото няма как да заобиколим. А това са улиците. Казвам улиците, а не тротоарите, защото там, където ги има, те са разбити, с извадени плочи, прокопани и безнаказано оставени така от някой пишман строител или след някоя авария. Улиците, защото много често ще ви се налага да вървите по улицата вместо по тротоара. Но хората са казали: „Това, което не ни убива ни прави по-силни!" И във вашия случай сигурна съм е така. Липсата на вкопани бордюри на местата за пресичане е една прекрасна тренировка за бицепс, трицепс и коремни мускули.

Не ви ли се струва след всяка зима, когато лъжливата чистота на снега се стопи и по улиците лъсне мръсотията и калта, че до табелката на входа на София трябва да сложат табела „В ремонт"?  Ако вашата количка е с малки пластмасови колелца, определено ще имате проблем с придвижването. Определено! Изберете количка с възможно най-големи гуми. Надуваемите също са за предпочитане, ...а ако има и амортисьори, щастието ви ще е почти пълно. Но...

Винаги го има това „но". Оборудвали сте се с правилната количка, преодолели сте асансьора, свикнали сте по стълбите, научили сте се успешно да заобикаляте дупките и калта, но има нещо, което е много по-силно от вас, от нас... Живеем в държава, където на практика всеки се оправя сам като в джунглата и често колите се оказват по-високо в хранителната верига от едно момиче с детска количка. Точно, когато сте намерили тротоар като слънце, когато за миг сте си позволили да се порадвате на разходката с детето си, точно тогава пред вас се изпречва някой гордо разположил туловището си автомобил. На тротоара, по средата. Паркирал е така, че не майка с количка, не човек, а куче не може да мине. Оглеждате се безпомощно. Не може да слезете от тротоара, защото някой е паркирал и на мястото за пресичане. В главата ви се надига гняв, ритате гумата, може би вдигате чистачките, а може би обмисляте и малко отмъщение, но в крайна сметка се обръщате и изминавате, ядосана пътя до възможния изход. Слизате на пътното платно. Покрай вас хвърчат коли, виждате как шофьорите гримасничат, а вие умирате от ужас всеки път щом поредната кола мине на сантиметри от блажено заспалото ви детенце. Правите жестове да ви изчакат, махвате да благодарите и се качвате отново на тротоара, там, където е възможно. Обезверена и безпомощна. Какво може да направи едно момиче?!? Пирон, ключове, вдигнати чистачки, обърнато огледало... Какво би имало тежест срещу ужасеното ви майчинско сърце сред свистящите спирачки!?! И се оказва, че няма значение каква количка сте си купили, колко са силни бицепсите и краката ви. Значение има само едно - сред какви хора живеете.

И ако все пак трябва да направя някакво обобщение: Винаги мислете откъде ще минете! Молете за помощ - няма мъж, който да ви откаже да опъне мускули пред една слаба дама, която е в беда! Внимавайте в малките отмъщения по улиците

(знам, че ви хрумват ежедневно) - може да си изпатите! Мислете, когато избирате детската количка! Прекрасният дизайн е важен, но не той ще спасява всеки ден ръцете ви от пълна изнемога. Купувайте леки колички, с широки и големи гуми, с удобна дръжка и устойчиво шаси. А иначе...

За този град не ви трябва количка! Нужен ви и вседеход! Да плува, да лази, да се провира и да лети!

Автор: Анна Свиларова

 

 

Сподели: