Раждане

Специални страници

Най-добрите световни практики в раждането

Специални страници

 През октомври НДК бе домакин на „Най-добрите световни практики в раждането“ – среща-разговор с три водещи акушерки от Великобритания, работещи в ключови лечебни заведения на Острова. На събитието, организирано от акушерски кабинет „Зебра“ и с подкрепата на Мрежа за съвременна родилна грижа, Ким Парек, д-р Трейси Купър и д-р Шийна Баръм запознаха аудиторията с широк спектър от теми, свързани с грижата за раждащата жена. Представяме ви най-интересното от презентациите на дамите, посветили се на здравето на майките по време на бременността и успешното даване на живот на техните бебета. 

 

Кои са те?

Ким Парек е акушерка с 12-годишен опит, лидер на екип в една от учебните болници в Престън, графство Ланкашър. Скоро ще бъде Professional Midwifery Advocate – човек, който проследява работата на акушерките в национален мащаб, следи за подобряването и осъвременяването на родилната грижа и се застъпва за правата на жените. 

Д-р Трейси Купър има 29-годишен опит в сферата на акушерството и родилните грижи. Завежда отделение в престижна болница в Уорингтън, графство Чешир, и е активен участник в изготвянето на съвременните политики и стандарти на акушерството във Великобритания. Удостоена е с Ордена на Британската империя заради изключителния си принос към професията.  

Д-р Шийна Баръм започва работа като акушерка през 1978 г. Днес е един от водещите консултанти по акушерски грижи на Острова. Директор е на платформата All4Maternity.com, която подпомага, развива и вдъхновява професионалистите в сферата на майчиното здравеопазване. Автор и съавтор е на 7 книги и десетки научни публикации.

 

Продължаващата акушерска грижа

Идеята за това един акушерски екип да се грижи за жената преди, по време и след раждането на детето й, се появява през 2016 г. „Този модел се основава на безопасната грижа за майката и взаимното уважение между нея и членовете на екипа. При него една акушерка, част от звено от други 4-6 акушерки, следи състоянието на жената през деветте месеца, присъства на раждането й и помага в периода след него“, описва същността на идеята Ким Парек. В десетата седмица жената посещава акушер-гинеколог, който потвърждава бременността й. Информацията се предава на акушерката и тя я посещава в дома й, където заедно записват всички детайли от медицинската и личната история на бъдещата майка. Те се отразяват в малка книжка, която жената носи навсякъде със себе си по време на бременността. Ако възникнат усложнения, акушерката работи в тясно сътрудничество с акушер-гинеколога и неонатолозите.

Важно е да се отбележи, че всяка жена има персонализиран план за грижи. Тя получава подробна информация, която й помага да вземе решение какво би искала да се случи с нея и детето преди, по време и след раждането. Акцент в целия процес е не само появата на мъничето, но и психическото здраве на майката след нея.

 

Резултатите от редица изследвания сочат, че ако една жена е обгрижвана от позната акушерка, това води до:

  • по-малък риск от цезарово сечение;
  • по-чести случаи на вагинално раждане;
  • по-малък риск от загуба на бебето;
  • по-малка вероятност от ранен прием в болницата преди раждането;
  • по-кратък престой в лечебно заведение след раждането;
  • по-редки случаи на деца, които имат нужда от грижа в специализирани звена;
  • много по-голямо удовлетворение у майките – благодарение на получените информация и съвети, те са по-добре подготвени, познават възможностите за обезболяване и могат да изберат подходящия. Освен това, са много по-позитивни настроени към преживяването, усещат, че контролират процеса, и са по-малко притеснени.

 

Интересен е фактът, че 30% от жените в Обединеното кралство нямат нужда да се срещат с акушер-гинеколог по време на бременността си.

 

Продължаващата акушерска грижа е свързана с:

  • 19% по-малък риск жената да загуби бебето преди 24 г.с.;
  • 15% по-малка необходимост от епидурална упойка;
  • 24% по-нисък риск от преждевременно раждане;
  • 16% по-нисък риск от епизиотомия.

 

Защо жените се доверяват на този модел?

Данните от проучване на Джейн Сандо, цитирани от Ким Парек, показват, че британките искат да бъдат следени от позната акушерка, защото:

  • не се налага да обясняват на различни медицински специалисти своята медицинска история – тя е публикувана във водената от акушерката книжка;
  • по-голямата част от грижите са вкъщи – не е нужно да се посещава болница;
  • получават ясни и конкретни отговори на въпросите си;
  • имат по-голям избор къде могат да родят – в Обединеното кралство това може да стане у дома, в акушерска практика или в акушерско звено в болница.

 

„Този модел е действащ, но трябва да се разшири използването му. Планът е до 2021 г. мнозинството жени в Обединеното кралство да бъдат обгрижвани от такъв екип акушерки“, разкрива Парек.

 

Д-р Трейси Купър:

„Начинът ни на работа във Великобритания е подобен на този в акушерски кабинет „Зебра“. Това, което правят те, е наистина изумително. Действията им са огромна стъпка напред този модел на грижи от познати акушерки да се прилага в световен мащаб.“

 

Епидемията от цезарови сечения

„Цел на глобално ниво е да се намалят излишните интервенции по време на раждане“, споделя д-р Шийна Баръм. „Виждаме епидемия от ненужни цезарови сечения, която се среща както в страни с относително високи доходи, каквато е България, така и в такива с по-ниски, като Индия и Третия свят. Вчера вечерях с акушер-гинеколог, който ми каза, че в България нивото на цезарови сечения е около 70%. В същото време СЗО има препоръка, в която много ясно е посочено, че ако случаите на цезарово сечение надвишават 15%, това не води до никакви ползи нито за майката, нито за детето. Защото все повече изследвания доказват вредите от този начин на раждане. Когато имаме висок процент на индукции и прилагане на цезарово сечение, следват краткотрайни резултати и дълготрайно отражение в негативен аспект върху здравето на майката и бебето.“

Д-р Баръм е категорична, че каузата за намаляване използването на секцио е също толкова значима, колкото измененията в климата: „Правя този паралел, защото ако не спрем да правим това, ще има и вече са налице големи последици. Трябва да променим ситуацията. Акушерка съм от 40 години и виждам промяната и факта, че се движим в правилната посока. Просто е необходимо да подкрепим всички жени да получат максимално най-доброто раждане. Както и акушерките да бъдат подкрепени от родителите и техните семейства. В България, а и в много други страни по света виждам нарушаване на човешките права на жените. Всички искаме безопасно раждане и здраво бебе, но е важен и начинът, по който това се случва“, непримирима е Шийна Баръм. Тя е на мнение, че поддръжник в тази мисия са социалните мрежи, в които е хубаво да се споделят истории и снимки, показващи, че раждането може да бъде положително изживяване – подобна нагласа ще повлияе на родилките и хората, грижещи се за тях.   

 

Ролята на утвърдените насоки за раждането

„Знам, че във вашата страна нямате утвърдени насоки (т.нар. guidelines – бел. авт.), регулиращи действията на екипа по време на раждането. Те обаче са нужни, тъй като осигуряват последователност на грижите, даваща по-голяма безопасност на всички“, обяснява Трейси Купър. И допълва: „Насоките се разработват от акушер-гинеколози, акушерки и жени и са базирани на научни доказателства. Те са полезен инструмент за обяснение какви са процедурите при даването на живот, но не са задължителни и имате възможност да прецените дали да се съобразите с тях.“

 

Страхът от болката

Един от най-разпространените начини за обезболяване е епидуралната упойка. Но употребата й крие рискове, за които д-р Шийна Баръм казва: „Епидуралната упойка е най-ефективният начин за обезболяване, но има твърде много странични ефекти. Всички жени с травматични раждания, които са търсили помощ от мен, са раждали с такава упойка. Тя задава физиологичен ход на раждането, то става по-дълго, по-тежко, и много често се налагат неонатологични грижи за бебето. Все пак, има случаи, при които е необходима и сработва чудесно. Но рутинното й прилагане е проблематично. Заради обезболяването раждането се забавя, а тогава се налага да се използва система с окситоцин, която може да доведе до дистрес при детето и да се стигне до оперативно раждане с цезарово сечение. Това е т.нар. каскада на медицински намеси, при която една води до много следващи.“ Избегнете интервенциите, следвайки

 

Съветите на д-р Баръм

Преди да помислите за използването на епидурална упойка, опитайте:

1. Хипнораждане – построено е върху силен контрол на съзнанието и способност за постигане на релаксация.

2. Акупунктура – забождане на игли на определени места в тялото, които имат връзка с матката, мускулите, ендокринната система.

3. Басейн или вана – водата кара жените да се отпускат (по този начин контракциите стават по-ефективни), да се вглъбяват в себе си и в своите усещания. Също така потапянето в топла вода увеличава продукцията на хормоните, потискащи болката.

4. Подкрепа от партньора – доверието и силата, с които зарежда половинката си, са безценни. Може да я масажира и да й напомня да диша.  

 

„За нас болката означава проблем. Но в раждането е знак, че нещата напредват и се случват. Затова не трябва да се плашим от нея – тя ни позволява да се справим със самото раждане. Победете болезнените усещания с препоръките ми, но не забравяйте, че ако не успеете, във всеки един момент можете да поискате упойка“, обобщава Шийна Баръм.

 

По темата работи: Ива Лалова

 

 

 

 

Сподели: