Светът в звуци

Мечтите, надеждите и вярата са присъщи на всяко човешко същество.

Независимо дали човек е беден, богат, здрав, болен, независимо от неговата етническа и културна принадлежност. Всички ние гледаме устремено напред и се борим до последно за постигането на тези наши мечти, надежди и вяра.

Винаги съм била на мнение, че никой няма правото да отнема тези най-съкровени преживявания. Винаги съм вярвала, че всички се раждаме с равни права и само от нас зависи как ще протече животът ни, какво ще постигнем и какво ще изживеем. За съжаление обаче, в реалния живот това не винаги се случва.

В България има само две училища, специализирани за обучаване на деца с нарушено зрение. Едното се намира в София, а другото - във Варна. Там екип от всеотдайни учители пресъздава света на разбираем за децата език и им помага да се превърнат не само в грамотни граждани, но и да бъдат пълноценни такива.   

Въпреки че природата е лишила тези деца от едно от сетивата им, не се предават, не униват. Те се смеят, правят пакости, бягат от час, за да пушат и всички онези малки и големи бели, които правят и зрящите деца. Когато влязох в училището, ме посрещна суматоха и глъч, момичета и момчета се разминаваха по коридорите и си говореха. Всичко изглежда като в обикновеното - масово училище на съседния ъгъл. Всъщност, нещата наистина не са много по-различни. Там децата учат по същата учебна програма, по която учат и другите, нищо не им е спестено, дори тяхната програма е още по-тежка. В училище те се учат да четат и да пишат, учат се да разпознават различните материи и форми, учат всичко, което зрящите деца знаят още от съвсем малки, именно защото техните очи виждат.

Когато човек не разполага с едно от сетивата, организмът сам компенсира, т. е. като няма зрителен анализатор (информацията, която се получава от очите е между 87 - 92%), трябва да се развият другите сетива. Затова всички слепи имат перфектен слух, затова се създава и погрешната илюзия, че всички те са музикални. А това е така, защото за тези хора светът звучи. Организмът сам развива като компенсация и обонянието. Всички слепи хора имат и перфектно обоняние. Нито една сляпа жена не си изгаря яденето. Само по мириса те знаят кога точно е готово яденето, за разлика от виждащите. В много отношения те са по-перфектни и от нас, които имаме перфектно зрение.

В училище децата ги учат да „виждат" с пръсти. За тази цел те минават от началните класове специална програма за развиване на усещанията и тактилността. Не знам дали сте чували, но е почти невъзможно да излъжете сляп човек с пари. Той просто знае как изглежда всяка банкнота, колко е голяма и всяка нейна подробност. Странно е, но сякаш всички ние, които разполагаме с всичките си сетива, забелязваме много по-малко неща, не се вглеждаме в детайлите и пропускаме малките подробности. Именно тези умения помагат толкова много на децата, които не виждат, да се ориентират добре.

Децата, които постъпват в училище, много често са обгрижвани вкъщи от родители и роднини. На тях не им е позволявано да вършат нищо сами и сега, когато са в една абсолютно нова среда, те трябва да наваксват своите дефицити. Трябва да се научат да са самостоятелни, да проявяват инициатива и борбеност да се справят сами, защото липсата на зрение не бива да се превръща в техен минус, а по всякакъв начин да развият своите други усещания и да бъдат дори по-добри. Да, те имат да наваксват много, тъй като светът за тях не е в цветове, а комбинация от звуци, материи и форми. Те градят своята представа на базата на знанията, които получават в училище, вкъщи и  от обкръжаващите. Страшно е да си помислиш, че не можеш да виждаш слънцето, небето, морето и всичко останало, но децата се учат да усещат, те рисуват картини в съзнанието си по описанията на другите, слушат вълните и шумовете и така придобиват бегла, а може би и много по-ясна представа за явленията.

Какво е брайловата клетка? Брайловата клетка представлява шест точки, които са подредени в две колони по три. Първа, втора, трета е едната колона, четвърта, пета и шеста е другата. От различните комбинации на тези шест точки се образува цялата азбука, числа и знаци.

Кой ги учи?

В началните класове работят едни от най-добрите специалисти, именно защото в това училище децата имат нужда от нещо повече от преподаване на урок. Те имат нужда и от уроци за разбиране на света и ежедневието. Човек трябва да има призвание, за да ограмотиш едно дете, за да му покажеш живота и не всеки може да направи това.

Това са хора, които са абсолютно отдадени на работата си. Всички те казват, че са временно на тази длъжност и вече 20 години не могат да си представят друга работа. Това са хора, които се грижат за децата като за свои, които знаят всяка тяхна болка и радост. Защото те ги учат не само на български и математика. Те ги учат да живеят. Учат ги да бъдат пълноценни граждани на Република България и да се гордеят със себе си. Да, това го няма в масовото училище. Там учителите бързат да си предадат урока и да си отидат, а преподавателите в „Луи Брайл" не поглеждат през пет минути часовника си. Те живеят със и за децата.

На какво ги учат?

Колкото и странно да звучи, децата там се учат да работят и да се справят с най-елементарни на пръв поглед уреди и ситуации. Те получават подготовка за ориентация на улицата, ориентация в кухнята и майчинство. В последните класове децата минават всички тези допълнителни специални предмети. Те се учат да готвят, да пазаруват, да си отварят банкова сметка, да сменят памперси. Учат ги как да ползват козметика, как да си изготвят CV, да се подготвят за интервю за работа и да разпределят семейния бюджет - всичко, което трябва да знае един млад човек, за да се справя в ежедневието си.

„Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност."*

Да осигуряваме спокойно и щастливо детство за децата трябва да е наша първа и най-важна задача. Обществото би трябвало да се ангажира с осигуряването на удобство на всяко дете и в никакъв случай да не допуска от очите му да потичат сълзи, освен ако не са от щастие. 

Автор: Биляна Цветкова

* Из „Закона за закрила на детето" чл. 1 (2), (ДВ, бр. 36 от 2003 г.)

Сподели: