Свят в сиво?

Когато детето бърка или дълго не може да познае някой цвят, трябва да се обърнете към специалист, за да изясните дали това не е резултат от вроден дефект на зрението.

Благодарение на ретината, човешките очи различават около седем милиона цветове и отенъци.

Възприемащият апарат на очите съдържа само три типа пигмент, чувствителни към три цвята - червено, зелено и синьо. Това, че виждаме света разноцветен, е резултат от смесването на тези цветове. Това е така, когато всичко е в норма. Но се срещат хора, при които някой от пигментите отсъства или присъства в недостатъчно количество. Със самото раждане, те възприемат света по-различно от останалите. Тези хора се наричат далтонисти.

От какво се получава далтонизмът?

1 При заболяване на очите и централната нервна система (ЦНС) понякога могат да възникнат разстройства на цветното зрение. Увреждат се едното или и двете очи.

2 Често понижената цветна чувствителност е свързана с обща и зрителна умора. 

3 Цветовото възприятие може да се промени от приема на някои лекарства. Тези нарушения нормално отшумяват след прекъсването на лекарствата.

Етюд в цветни тонове

Хората с нарушено цветоусещане често не осъзнават, че са различни от другите. Това се случва, защото всички ние сме свикнали за обозначаването на основните цветове да използваме общоприети прилагателни. Тревата е зелена, небето - синьо, кръвта -червена. Но далтонистите разбират тези прилагателни по свой начин. Известният далтонист Джон Далтон - английски учен, който първи описва цветната слепота, не разпознавал червения цвят. За първи път узнал за своя недостатък, когато бил  на 26 години и случайно му казали, че неговата сива жилетка не е сива, а червена.

Далтонизмът (пълната или частична цветна слепота) е наследствен дефект на зрението, който се предава с Х-хромозомата. Най-често се предава от майката-носител на гена към сина. От тази „болест" страдат около 8 % от мъжете и само 0,5 % от жените.

Повечето хора смятат, че далтонистите въобще не виждат цветове. Всъщност, едва 0,1 % от тях виждат света в черно-бяло. В повечето случаи се наблюдава отслабване на цветоусещанията: протаномалия (понижаване на възприемането на червения цвят) или деутераномалия (понижаване на възприятието на зеления цвят). Пълната цветна слепота на червения или зеления цвят се среща по-рядко, а липсата на синия или виолетовия цвят - тританомалия, практически е невъзможно.      

Протаномалите бъркат червения цвят с черния, тъмносивия с кафявия, а в някои случаи и със зеления. При деутераномалите зеленият цвят се смесва със светлооранжевия, а светлозеления с червеното. За тританомалите всички цветове представляват оттенъци на червеното или зеленото и светът до някаква степен е като от филмова лента.

За да добиете представа от тези нарушения, трябва да използвате специална програма, която стимулира отпадането на цветовете.

Малкият далтонист

Способността на здравите деца да различават цветовете зависи от това, какво внимание им отделят възрастните по този въпрос. Цветното зрение се развива едновременно с усъвършенстването на остротата на зрението. Смята се, че човешките очи са много чувствителни към оранжевото, червеното, зеленото и жълтото. Затова, за развитието на цветното зрение още от ранна възраст трябва да се дават на децата играчки в тези цветове, а също така и предмети в светлосиньо, синьо и виолетово. Гирляндите на детската количка трябва да са на разстояние 30 - 50 см от очите на детето, като по средата трябва да се разположат оранжевите и зелените висулки, а в края червените, жълтите, светлосините, сините и виолетовите. Обикновено, при правилно развитие на детето, към 3-годишна възраст то започва добре да разпознава трите основни цвята, а с допълнителни упражнения може да усвои и другите. Ако има някакво отклонение във функциите на цветоусещането, при игра с цветни кубчета или при рисуване е възможно да бърка цветове. Някои учителки в детските градини отдават тази грешка на невнимание и разсеяност. Много често наказват или понижават оценките на децата. А всичко това се отразява на психиката на мъника и може да повлияе на по-нататъшното му развитие. Затова в тези случаи, когато детето бърка или дълго не може да познае някой цвят, трябва да се обърнете към специалист, за да изясните дали това не е резултат от вроден дефект на зрението.

Нарушените функции на цветоусещането се срещат много по-рядко при момичетата, отколкото при момчетата.

В зависимост от мястото и степента на поражението на нервния апарат, възприемащ цветовете, симптомите на заболяването могат да бъдат различни. Децата, които не виждат червения цвят, обикновено бъркат светлочервено с тъмнозелено, пурпурния с виолетовия и синия, червено със сиво. Мъниците, които не виждат зеленото, бъркат светлозелено с тъмночервено, зелено със синьо.

Далтонизмът се предава по наследство и остава за цял живот. Двете очи са еднакво увредени.

Цветното зрение при децата може да се развие, като им се дават играчки с различни цветове и различна яркост. Тъй като нарушените функции на цветното зрение по наследство се проявяват още в ранна детска възраст, трябва да отчитате тези фактори при работата с малкия далтонист. Колкото по-рано бъдат „хванати" тези нарушения, толкова по-лесно могат да се коригират. Първият преглед на зрението на детето се прави на година - година и половина, следващият на 3-4 годинки и след това на 6-7, преди тръгване на училище.

Животът на далтониста

Далтонистите са доста по-малко от левичарите например. И все пак, обществото таи някак иронично отношение към тях. Всички истории за далтонисти, независимо дали са шеговити или хапливи, са свързани с неразпознаването на цветовете. Като се замислим, дали знаем за някой известен, който е далтонист? Може и да има, но повече хора прикриват цветната си слепота и визията на света в своите очи.

Впрочем, отношението към далтонистите започва де се променя. Неслучайно в Интернет пространството преобладава синият цвят за оформление на даден сайт. Това е така, защото практически всички хора виждат този цвят.

Съществува твърдението, че далтонистите различават много повече оттенъци на сивото (както котките), в сравнение с хората с нормално зрение. Затова и от тях  стават едни от най-добрите фотографи. Черно-бялата фотография е област, където хората с нарушено цветоусещане са признати.

Далтонизмът е диагноза

За съжаление, далтонизмът не се лекува.

Съществува цяла редица професии, за които се изисква перфектно зрение - шофьори, пилоти, машинисти, моряци и др. - все професии, за които се минават тестове за различаване на цветове.

За проверка на цветното зрение обикновено се използват специални таблици: много от вас най-вероятно ги помнят от училище или от медицинските прегледи за шофьорска книжка. Хората с нарушено цветоусещане виждат различни от нормалните цифри или геометрични фигури.

Разбира се, възможно е таблицата да не даде верен резултат. С нейна помощ се поставя диагноза „протаноп" (слепота към червения цвят), но такъв човек без проблем различава светофара. За по-точна диагностика се използва аномалоскоп, който се прилага в специализираните очни клиники.

Автор: Биляна Цветкова

Консултант: Георги Симов

Сподели: