Бременност

Т синдром при еднояйчни близнаци

Когато една бременна жена чуе думата синдром, веднага й става ясно, че й предстои труден период от живота.

Т синдром при еднояйчни близнаци

Такова понятие винаги се свързва с отрицателни емоции. Особено когато става въпрос за бъдещето на най-любимото нещо на света - собствените дечица. Въпреки че са още в утробата на майката, бебетата са най-важното, най-съкровеното и най-милото за бъдещите родители. И когато наблюдаващият лекар диагностицира здравословен проблем, светът се срива за секунди. През главата на майката минават най-страшните мисли, но както в приказките се случват чудеса, така и животът ни поднася изненади. Изходът не винаги е фатален и примерите са сред нас - тичат по детските площадки и се катерят по дърветата.

Какво представлява Т синдром

Еднояйчните близнаци представляват оплодена яйцеклетка, която се разделя на две, но с обща плацента и в медицината ги водят за гранична патология. Трансфузионният синдром е доста често срещано явление при тях, но в България няма точна статистика по този въпрос. Така нареченият Т синдром представлява връзка на съдовете от едната плацента към другата, при което се образуват анастомози (връзка между два съда). В зависимост от това дали се свързват венозен с артериален или венозен с венозен съд, има значение за развитието на близнаците в утробата на майката. Т синдромът кара донора (бебето, което си дава артериалната кръв) да си дава кръвта на другия близнак и става анемичен, недохранен и с малко околоплодни води. В същото време реципиентът (бебето, което приема кръвта) става голям и може да започне да образува тромбози по съдовете. Ако Т синдромът се развие в ранна бременност, е възможно донорът да загине. Тогава има два изхода за реципиента. Единият е да се самооздрави и да се роди в края на бременността. При тези случаи загиналият донор остава съвсем мъничък. Обикновено представлява възелче, останало около мехура на здравия близнак. Другият изход, за съжаление, е фатален. Възможно е донорът, след като загине, да се разгради и да натрови реципиента. В този случай бременността се прекъсва по медицински причини. Има случаи обаче, при които Т синдромът е леко проявен и децата се раждат без никакви проблеми. Възможно е те да имат само несъответствие в теглото и нищо повече.

Как се диагностицира

Най-често бъдещата майка не усеща определени симптоми, които да я подтикнат да потърси лекарска помощ за установяване на Т синдром. Той протича между двата близнака, независимо от състоянието на жената. Ето защо е особено важно да се посещава често наблюдаващия акушер-гинеколог и на бебетата да се направят три 3D ехографски прегледа. На ултразвук лекарят може да установи наличие на Т синдром като сравнява големината на плодовете. Единият започва да изостава видимо, а в същото време другият става по-голям. Водите на единия намаляват за сметка на тези на другия. Ако това се случи в края на бременността, тогава няма никакъв проблем бебетата да се родят здрави. След 32 гестационна седмица близнаците са с по-добра белодробна зрялост от бебетата, които се раждат по едно и съответно имат по-добри шансове за оцеляване. Затова за край на бременността при тях се счита 32-34 гестационна седмица. Ако Т синдромът се прояви в началото на бременността, но различията в плодовете не са големи и все пак се хранят и развиват, тогава също няма проблем да се родят здрави. Установено е, че ултразвуково трябва да има повече от 20% разлика в теглото между двете бебета, за да се появи притеснение за наличие на Т синдром.

За съжаление няма срок, в който синдромът се появява. Затова не може да се диагностицира в определен момент, който да е предварително известен на лекарите. Той може да се развие по всяко време на бременността. Установени са два вида Т синдром. Реактивният се развива изключително бързо и двата плода загиват. При него много бързо донорът прелива кръв на реципиента. Най-често се появява в ранен етап от бременността. Хроничният може да доведе до положителен изход. Той обикновено засяга по-малки съдове, развива се по-бавно и бременността често завършва с щастлив край.

Възможно ли е лечение на Т синдром

За съжаление в България, при откриване на Т синдром, не се прави нищо друго, освен да се наблюдава по-често и по-внимателно растежа на плодовете. В по-развитите държави се практикува емболизация на съдовете. Това означава, че анастомозите се откриват и се прекратяват. Процедурата се извършва с лазер. Целта е да не се вреди на децата и в същото време да се уцелят точно тези съдове, за да се спре развитието на синдрома. Като резултат в повечето случаи бременността протича по съвсем нормален начин до край. Ако българка се сблъска с този проблем, може да се свърже с клиника в Израел, Франция или друга по-развита в медицински аспект страна и да се подложи на процедурата. В САЩ е създадена фондация, която обгрижва, лекува и защитава майките и децата, минали по трудния път на борбата с Т синдрома. Едно тяхно мото гласи: „Т синдромът е силно заболяване, но не по-силно от майчината любов", а друго: „Вашите деца могат да се справят с това".

Както казахме в началото, в приказките стават чудеса. Чудесата обаче се случват и в живота. И не са рядкост. Напротив, Т синдром не е смъртна присъда. Хиляди деца по света са преминали през това и днес тичат в парка и правят бели вкъщи. Представяме ви две майки, които са изживели ужаса да се сблъскат с диагнозата Трансфузионен сидром и сега всяка вечер целуват децата си за лека нощ, а сутрин се будят от смеха им.

Фалшифа тревога

Кристина, 30 г, София

Деца: Сияна и Дария на 3 месеца

В коя седмица лекарят диагностицира Т синдром при теб? 

Никога няма да забравя датата 16 декември 2008 г. 18 г. с. от моята първа бременност. Знаех, че близнаците ми са еднояйчни, че са с обща плацента, в един хорион с два амниона и това прави бременността ми високорискова. Но когато ни заля „студеният душ" си дадох сметка, че човек никога не е подготвен за подобен кошмар.

Какви бяха признаците? 

Диагнозата "трансфузионен синдром" ни бе поставена от един от най-известните столични специалисти по фетална морфология. Според него околоплодната течност в единия амнион бе доста по-малко от тази в другия - в единия случай на минимума, а в другия - на максимума на нормата. Освен това, пикочният мехур на едното бебе бил по-малък от този на другото. Твърдеше също, че едното бебче е започнало да се превръща в "прилепен близнак" и то ще бъде донорът, а другото - реципиентът. Със съпруга ми бяхме отишли за фетална морфология, но до такава изобщо не се стигна - децата ми явно бяха отписани. Казано ни бе, че децата за момента са здрави, но скоро това щяло да се промени. Когато напускахме кабинета, бяхме изпратени с думите: "В тази бременност ще трябва да вземете тежко решение".

Изведнъж светът се срина.

Усещаше ли някакъв дискомфорт през бременността? 

Никакъв. Чувствах се чудесно.

Как се почувства в първия момент, когато чу думите на доктора? 

В първия момент имах чувството, че не става въпрос за мен. Задавах куп въпроси за възможни решения на проблема и вярвах, че все отнякъде ще дойде спасението. Всички отговори, които получих обаче бяха повече от отчайващи. Тогава дойдоха ужасът и отчаянието. Сълзите потекоха и два дни не можех да ги спра. Влудяваше ме мисълта, че трябва да абортирам две напълно здрави деца, както ни бе препоръчано. МОИТЕ деца!!! Не можех да си представя как ще стане този аборт - ами ако ги чуя и видя? Как ще живея след това? Що за човек ще съм, ако убия най-ценния Божи дар? В същото време, ако тази диагноза бе вярна и децата ми започнеха да страдат, да агонизират в мен? Имам ли право да им причинявам най-ужасна смърт? Макар и само плод в утробата, за мен всяка от тях бе моя свидна рожба и не можех да съм безразлична.

Как се развиха нещата след това? 

Благодаря на Бога, че два дни по-късно ме изпрати при проф. Чернев и доц. Карагьозова в Майчин дом. Прегледаха ме и не установиха разлика в амнионите. По време на прегледа бебчетата бяха изключително активни и това според лекарите бе признак, че не страдат. Тогава повярвах, че по Коледа наистина стават чудеса! Видях се с проф. Чернев още два пъти. Цял живот ще съм благодарна на д-р Янкова, д-р Гергов и най-вече на д-р Валентина Григорова, която извади на бял свят моите златни момичета!

Колко големи се родиха момичетата и в коя седмица? 

Сияна и Дария се родиха с планово секцио при навършени 37 г. с. Сияна тежеше 2500 г и беше 46 см, а Дария - 2450 г и 45 см. Бяха напълно здрави и добре развити. Дишаха самостоятелно. Не съм сигурна дали ми вярваха, когато им разказвах, че ни е поставяна диагноза "трансфузионен синдром". Слава Богу, наистина се оказа само една фалшива тревога.

Твоят съвет към майките, които минават по този път? 

Никога да не губят вяра. Аз за момент я бях изгубила и не знам кога ще си простя за това. Винаги да имат едно наум, че стават и грешки. Да бъдат критични към лекарите, които ги преглеждат. Да търсят непременно още поне 2 мнения на специалисти и по възможност те да нямат връзка помежду си. Да не се отдават на тъгата и лошите мисли, а да знаят, че дори и когато изглежда, че няма надежда, пак може да се случи чудо!

Големият ужас

Вилма, София

Деца: Владимир и Александър на 4 години

В коя седмица лекарят диагностицира Т синдром при теб? 

В 7 г. с. разбрах, че съм бременна с еднояйчни близнаци. В последствие развитието продължи с много тънка преграда помежду им. Това беше „идеалният" случай за появата на Т синдром. Той беше диагностициран в 25 г. с. след преглед при специалист по фетална морфология.

Усещаше  ли някакъв дискомфорт и как се установи диагнозата?

Последният преглед, преди да се открие синдромът, беше в 20 г. с. Нямах болки, чувствах се добре и бях подвижна. За 5 седмици състоянието ми постепенно започна да се влошава - появиха се постоянни болки в областта на корема, започващи още откъм гърба, отоци по цялото ми тяло, задържане на вода в организма и общ дискомфорт. Тогава се чувствах зле, но от разкази на близки бях подготвена, че близнашката бременност е свързана с повече болка. Считаше се, че това е обичайно. Заради тези нагласи и аз си казвах, че не трябва да се глезя. На 11 януари 2005 г. наблюдаващият ме лекар реши, че все пак трябва ме прегледа. Резултатът беше, че веднага ме прие в болница, а няколко дни по-късно ме изпрати на преглед при специалист по фетална морфология. Резултите от този втори преглед вече потвърдиха развитието на тежък фетален трансфузионен синдром и изоставане на развитието на едното близначе с 4 седмици. От позицията на времето искам да кажа, че болката и неразположенията може би спасиха моите близначета.

Как се почувства в първия момент?

Денят, в който разбрахме за Т синдрома си остана един от най-тежките моменти в живота ми. Спомените ми за първите 24 часа след диагнозата са живи в съзнанието ми и са свързани не само с „научаването" на проблема, но и с начина, по който ни беше поднесена информацията. Ехографският преглед беше направен професионално, но ужасните новини ми се съобщиха с леден глас, без капчица съчувствие и идея за някаква надежда от страна на лекаря. Диагнозата беше произнесена като присъда, че ако задържа бременността, бебетата ще се увредят фатално и непоправимо. Ако ме насочат към някоя специализирана болница за аборт (защото бременността беше под 28 г. с.), едното близначе прогнозно тежеше 540 г, а другото 980 г и нямаха шанс за оцеляване. Така присъдата беше ужас пред нас и никакъв изход зад нас.

Как се развиха нещата след това?

След прегледа се върнах в болницата, в която ме наблюдаваха и лекуваха. Няма да скрия името й, защото при всеки повод искам да изказвам винаги моята благодарност на лекарите от I АГ болница „Света София" - д-р Жана Колева, д-р Мария Янкова и д-р Рени Ковачева. Лекарите решиха да ме наблюдават и при появата на най-малко съмнение да извадят бебетата. Болките ми спряха напълно, отоците започнаха да спадат, а при бебетата се получи нещо като застой. Синдромът си го имаше, но и двете се развиваха. Бях в болницата през цялото време. Така стигнахме до 33 г. с., когато състоянието им се влоши, каквото и да значи това. Нищо не ми обясниха и ме изпратиха в Майчин Дом с разрешение за раждане. Раждането беше съгласувано изцяло от д-р Колева с екипа на проф. Ангел Димитров в МД. Близнаците ми се родиха в средно депресионно състояние. Използвам случая да изкажа най-искрена благодарност на лекарите, участвали в спасяването на моите момчета, както и на екипа на проф. Димитров. Те са в сърцето ми завинаги.

Колко големи се родиха момчетата и в коя седмица?

Родих близнаците си в 34 г. с., със секцио. Първото близначе се роди 1280 г недоносеност III степен, 36 см, а второто - 1980 г - недоносеност II степен, 38 см. Може би поради факта, че на два пъти ми поставяха инжекции за разгръщане на дробовете преди раждането, моите близначета не са имали сериозни проблеми с дишането. Първият близнак (донорът) си е дишал нормално от самото начало. Вторият близнак (реципиентът) няколко часа след раждането е бил в кислородна палатка. По-малкото близначе е имало проблеми със стомахчето. Първите 10 дни беше на лечение с антибиотици, а после педиатрите и лекарите в отделението са започнали захранване с 1 мл вода. Едното детенце си го взехме от Майчин Дом две седмици след раждането, а другото след 45 дни. Считам за свое приятно задължение да изкажа моята дълбока признателност на лекарите от неонатологията на МД и специално на д-р Нина Яръкова за грижите, които положиха и направиха възможно днес да чувам весел смях и да се ядосвам на „големи" бели.

Твоят съвет към майките, които минават по този път?

Най-важното е всяка бременна да се „вслушва" в знаците на тялото си. Болка не трябва да има, а ако има то трябва да се търси нейното обяснение. Бих ходила на ехографски прегледи на всеки две седмици, независимо от гестационните седмици. И най-вече жените трябва да вземат сами решения за себе си. Аз разчитах това да направи някой друг.

Автор: Десислава Христозова
Консултант: д-р Веселина Славкова,
акушер-гинеколог в МЦ Фемина и МБАЛ Вита

 

 

Сподели: