Здраве и красота

Татоо

Има моменти в живота на човек, когато му се иска да направи нещо спонтанно, диво, необосновано, просто ей така. Да промени нещо. Да направи нещо ново.

Татоо

Това понякога са преломни моменти, които преобръщат живота на човека. Или пък такива, които му дават нова насока. А понякога просто не се случва нищо интересно и човек изпитва нуждата да се почувства отново жив и изпълнен с енергия.

Много често хората използват такива моменти, за да направят нещо по себе си, като например татуировка. Няма да е преувеличено, ако кажем, че това понятие носи цяла култура в себе си, начин на поведение, традиции и новости. Истинските фенове на tattoo никога не се задоволяват само с една рисунка. Има хора, с изрисувани цели галерии по телата си. По-кротките почитатели на този вид изкуство се задоволяват и с по-малко, но има една приказка: без татуировка може, но само с една - не!

История на татуировката

При разкопки на Египетските пирамиди, археолози са открили татуировки върху мумии на 4 000 години. Но има твърдения, че рисунките по тялото може би са на възраст около 60 000 години. Трудно е да се определи точната възраст, но още в първобитно-общинния строй татуировката е служела като племенен знак, знак за род и принадлежност, а освен това е носела и магическа сила. Причините за нейното появяване също не са ясни. Според една теория нараняванията и одраскванията на кожата, които хората от Каменния век случайно получавали и които се сливали в причудливи форми, отличавали техния носител от съплеменниците му като храбър воин и добър ловец. С времето първобитните общества се разширявали, после се разделяли на по-малки организирани групи, където вече хората си поставяли специални знаци със специфично значение в пределите на дадената група.

На различните континенти народите правели различни по стил татуировки, с различни значения. Индонезийските и полинезийските племена, при които татуирането се предавало от поколение на поколение, са най-добрият пример в антропологичните доказателства за социалното значение на татуировката. Маорите от Нова Зеландия рисували целите си лица и тези маскообразни татуировки им служели като постоянна бойна украса и били показател за доблестта и общественото положение на притежателя им. Жените в Древна Япония татуирали на лицата си своето семейно положение. По татуировката можело да се определи дали е омъжена и колко деца има. Татуирането е свързано и с т.нар. „преходни" обреди - посвещаването на юношите в мъже или преселването на хората в задгробния свят.

В по-късни години татуировката се е използвала като наказание, като дамга, като белег за низвергнато положение. Отново в Япония и в Китай белязвали лицата на престъпниците за извършено престъпление. Гърците и римляните белязвали робите и военнопленниците си, за да ги разпознават, в случай че избягат. През Първата Световна Война британците татуирали D на дезертьорите. В Германия и в СССР отбелязвали номерата на затворниците в концлагерите върху кожата им.

Всъщност в Европа татуирането започва да се практикува чак след 18 век. Преди това, когато християнството започнало да се разпростира все повече, татуирането било заклеймено като езически ритуал. Но по ирония на съдбата, когато християнските мисионери се отправяли в далечните страни да покръстват „диваците", те се татуирали за спомен от пътешествията. По същия начин и моряците. Така татуировката била пренесена и разпространена и в Европа.

Не кой да е, а самият капитан Джеймс Кук допринесъл най-много за развитието на татуировките в Европа. Връщайки се от плаване през 1769 г., той донесъл от Таити думата „tattoo" и довел един изцяло татуиран полинезиец, който станал сензация - първата жива „tattoo" галерия. Станало модерно в представленията на пътуващите циркове да участват такива интересни особи. Американците и англичаните обичали да ги гледат и да им се дивят, но модата на татуирането все още била разпространена само сред моряците, летците, затворниците и други подобни „групи", символизирайки принадлежност към дадено общество, идея, традиции. Факт е, че поради тази причина, репертоарът на татуировчиците съвсем не бил богат и разнообразен. Основните мотиви били на морска тематика, както и банални и пошли надписи, „сътворени" в затворническите килии. Древното изкуство било сведено до кич от цивилизацията.

През 1891 г. американецът О'Райли изобретил електрическа татуираща машинка, която заменила всевъзможните самоделни инструменти и приспособления. Но изкуството на татуирането не се променило особено. През първата половина на 20 век американци и европейци продължавали да си слагат безлични и глупави картинки. До младежката революция през 50-те и 60-те години и появата на ново поколение татуировчици. Пълни с идеи и творчески амбиции те възродили древното изкуство, придавайки му съвременен облик. Художниците широко заимствали традиционни образци от Далечния Изток, Полинезия и американските индианци, създавайки преливащи се хибридни рисунки и нови стилове, школи и направления.

Татуировките станали неизменна част от живота на милиони хора по света и днес човечеството не губи желание да се татуира. Те никога няма да станат демоде, тъй като постоянно се измислят нови рисунки и нови места, на които да се слагат. Като например на слабините, на езика и дори на зъбите. Татуират се и мъже, и жени и млади, и стари.

Как се прави в днешно време татуировка?

Процедурата представлява вкарване на игла под кожата, която е свързана с малка машинка с тубичка, съдържаща боя. Тя се впръсква периодично в кожата и напомня малко за шевна машина. В зависимост от големината на татуировката, процедурата може да трае няколко часа, като не е изключено да я съпътстват малко количество кръв и болка. От големината на татуса зависи и цената му. Ако искате да покриете целия си гръб например, трябва да се разделите със сериозна сума.

Предполага се, че за да е стигнал човек до това решение, той внимателно го е обмислил, преценил е плюсовете и минусите, дал е сам на себе си основания за тази постъпка. В повечето случаи решението какво и къде също е взето предварително, а дори и да не е, има кой да помогне. Важно е човек да се запознае с възможните рискове при слагането на татуировка, за да направи всичко възможно, за да ги избегне или да бъде подготвен за тях.

Рискове

Преди да стане толкова популярно и да се нароят много студиа, татуирането по-назад в годините е ставало в апартаменти, мазета и всякакви стаички със съмнителна хигиена. Иглите са се използвали многократно, не се е правела добра стерилизация. Тогава рискът от заразяването с някоя болест като Хепатит С, Хепатит В, СПИН, тетанус, туберколоза е бил доста голям. Днес, с увеличаването на желаещите да се татуират, се е покачило и качеството на услугата. Използват се игли за еднократна употреба, стерилизацията на уредите е на ниво. Така че от болест едва ли ще се заразите. Могат да настъпят обаче някои кожни смущения - подутини или големи белези. Татуировката може да причини бактериална инфекция. Типичните признаци са червенина, висока температура, потене и изтичане на течност от обработената кожа. Боята, която се използва, може да причини алергична реакция - силно раздразнение и сърбеж по кожата. Тя може да се отключи дори години след като е направена татуировката.

За да избегнете тези неприятни рискове е важно да си изберете човек, който да работи в добре поддържано, чисто студио, с качествени уреди и бои. Хигиената при татуирането е от особено голямо значение. И, разбира се, да е добър художник. Защото и да попаднете в най-чистото студио, с най-съвременната техника, ако татуистът не може да рисува добре едва ли ще останете доволни. А все пак става въпрос за нещо, което завинаги ще си остане на вашето тяло. Най-добрият вариант е някой ваш познат, който си е правил татуировка да ви препоръча татуировчик.

Време за избор

Дори и да сте си избрали рисунка, татуировчикът би трябвало да ви покаже портфолио с негови творения, за да видите все пак как работи. Вероятно ще ви предостави и още много каталози с най-различни татуировки, правени от други хора. Ще ви посъветва как най-добре ще изглежда рисунката, която сте си избрали, възможно е да я промени малко, да я стилизира. Не се стеснявайте да питате и да предлагате. Добрият специалист ще ви обърне достатъчно внимание и ще се постарае да задоволи максимално вашите желания и изисквания. Не бързайте! Ако все още не се чувствате достатъчно сигурни или пък татуистът и работата му ви притесняват по някакъв начин, по-добре се откажете. Отложете направата на татуировка навреме, преди да сте направили грешен избор за цял живот.

Изборът на място за татуиране е строго индивидуален и почти няма ограничения. Всичко зависи от това дали искате татуировката да се вижда или не, дали вие да я виждате или не и още други субективни съображения. В повечето случаи жените избират места, които са скрити или които лесно могат да покрият при желание. Това са талията, дупето, бедрата, плешките, вратът. Все места, които лятото можем да показваме, а зимата да прикрием. Но има и жени, които искат татуса им да е виден за всички и го правят на глезена или на китката. Не много подходящи места са корема и гърдите, защото една евентуална бременност със сигурност ще опропасти рисунката. Стриите, които съпътстват бременността на много жени, заедно с кожата ще нацепят и татуировката. Деформация ще предизвика и възрастта, но с този факт трябва да се примирим, тъй като стареенето на кожата е неприятен, но необратим процес.

Модели и символика

Изборът на модел на татуировка е практически всеобхватен. От букви, цифри, йероглифи, през всякаква флора и фауна, до абстрактни плетеници и трайбъли (племенни татуировки). Всичко може да ви бъде татуирано, дори и нечие лице. Жените предпочитат повече флоралните мотиви, разни малки животинки (пеперуда, паяк, рибка), също слънце, луна, сърце, феи, йероглифи, плетеници и други подобни.

Ето няколко модела и значението на някои от най-разпространените татуировки:

  • وليس هناك ما هو أكثر قيمة من اليوم - Нищо не е по-ценно от днешния ден
  • أحبك إلى الأبد - Обичам те завинаги
  • ويعيش لحظة - Живей за мига 
  • дракон - символ на сила и могъщество
  • феникс - символ на безсмъртие, вечно обновление и възраждане
  • делфин - символ на свобода, благородство, спасение
  • риби - символ на плодовитост, изобилие, сексуална сила
  • змия - символ на познанието и мъдростта
  • луна - символ на цикличността и жизнения ритъм
  • паяк - символ на безкрайността на времето и съзидателната сила
  • пеперуда - символ на душата и на безсмъртието

Грижи за татуировката

След като станете горд притежател на татус, татуировчикът ще ви обясни какви грижи трябва да полагате за обработеното място. Не трябва да махате превръзката поне 4 часа след татуирането. Когато го направите трябва внимателно да изплакнете и подсушите татуировката. Специалистът ще ви е казал с какъв мехлем да я мажете, за да заздравее напълно. Не забравяйте, че това е рана, за която трябва да се грижите отговорно. През първите 1-2 седмици не трябва да я излагате на слънце, на солариум, да ходите на басейн, сауна или нещо друго, което би могло да я раздразни. Не носете тесни дрехи, които да се трият в кожата, защото те забавят процеса на заздравяване и предизвикват неприятно усещане. За 2-3 дни татуировката ще се покрие с тънка коричка, която след около седмица постепенно ще се отделя от кожата. Когато първият слой се отстрани напълно, под него остава ярка, свежа кожа. Пълното й възстановяване може да отнеме още няколко дни. Ако установите, че процесът на заздравяване е прекалено бавен или получите някаква алергична реакция, по-добре потърсете лекар. Не бързайте да вдигате скандал на татуиста, може кожата ви да е по-чувствителна.

След пълното възстановяване можете да се наслаждавате на новата си придобивка с пълни сили, но не забравяйте и да я поддържате, за да е красива за дълго време. Ето няколко съвета:

  • Основният фактор за нарушаване на цветовия баланс на татуировката е слънчевата светлина. Затова винаги когато я излагате пряко на слънце й слагайте дебел слой слънцезащитен лосион с по-висок фактор.
  • За да си остане татуировката ви с ясни цветове и животът й да е по-дълъг, от време на време я мажете със зехтин.
  • Не е препоръчително да седите прекалено дълго във всякакви видове парни бани, сауни, солариуми и други подобни.
  • Ако все пак татуировката ви е изгубила яркостта си, най-добре идете да ви я освежат в някое студио. Могат да ви направят реставрация.
  • Дори и след години, ако ненадейно върху мястото на татуировката ви се появи някаква алергична реакция, задължително отидете на лекар.

Премахване

За да сте стигнали дотук, значи сте наясно, че си правите нещо, което няма как да махнете. Татуировката не е бижу или дреха, която като ви омръзне можете да свалите. И все пак не са рядко случаите, когато човек взема необмислено това решение и започва да съжалява след време за направената татуировка. Или променя имиджа си и тя вече не се вписва в новия му вид.

Премахването е сложен процес. Има няколко начина, по които може да се извърши, но те са скъпи и понякога болезнени. Най-ефективният метод е с лазер. Пулсиращата светлина на лазера минава през най-горния пласт на кожата и разрушава боите, без да вреди на тъканите. Ще са ви необходими 12 или повече процедури за една година за премахване на татуировката, но е възможно това да не стане напълно. Съществува метод, наречен „дермабразио". Татуировката се замразява и се обработва с химически вещества. Процедурата не е болезнена, но може да остави белег. Третият вариант е хирургическа намеса. Хирург може да премахне кожата, върху която е направена татуировката, но това със сигурност ще остави белег. Пластичната хирургия може би ще може да направи пълно заличаване, но то със сигурност ще е ужасно скъпо.

Временни татуировки

И за хората, които не искат да си направят татуировка, но пък им е любопитно как би изглеждало има вариант. Това са временните татуировки, направени с къна.

Още в Древна Индия момичетата са рисували по телата си с къна. Преди сватбата булката е била покривана с фини и нежни рисунки, за да се хареса на младоженеца. Ефектът не е бил само в красотата на момичето, но и в миризмата на къната, която оказвала възбуждащ ефект.

Такава татуировка трае няколко седмици. Не крие никакви рискове, няма никаква болка при направата й и е евтина. Цветовете на къната са по-туширани и по-меки от тези на истинските татуси. Временните татуировки са повече женско украшение, направено за разнообразие или по някакъв повод.

Когато човек реши да си сложи някакъв знак за цял живот, той не само трябва да е абсолютно сигурен, че го иска, но и да му придава някакво значение. Истинският смисъл на татуировката е да бъде уникална, да носи послание, да бъде част от личността на носителя й. Затова, ако се решите на такава стъпка, по-добре си измислете сами това, което ще си татуирате, за да означава наистина нещо за вас, а не да е просто копие на видяна рисунка в каталог.

Автор: Цвета Лазаркова

 

Сподели: