Тромбофилия и бременност
Тромбофилията е патологично състояние, при което кръвоносната система е в постоянна готовност за образуване на кръвни съсиреци.
Рисковете за отключване на това състояние са най-високи в случаите на нараняване, операция, дълъг полет, приемане на орални контрацептиви, по време на бременност и раждане.
Нарушенията на кръвосъсирването обикновено се откриват именно по време на бременност след подходящо за целта изследване. В случай че диагнозата тромбофилия се потвърди, или има някакви неблагоприятни фактори за развитието на тромбоза, се назначава специално лечение за разреждане на кръвта.
С повишено внимание
Специалистите не препоръчват всяка бременна жена да се изследва за тромбофилия. Рисковите фактори, които налагат изследване за заболяването, са следните:
- жени с три или повече спонтанни аборта до 10-а гестационна седмица;
- неуспешен трансфер на ембриони с инвитро процедура;
- тежки усложнения на бременността (разкъсване на плацентата, забавяне на растежа на плода, прееклампсия);
- ако член на семейството е имал тромбоза или други фактори, които увеличават вероятността от тромбоза;
- възраст над 35 години;
- затлъстяване;
- тютюнопушене;
- разширени вени;
- прием на орални контрацептиви или хормонална заместителна терапия с естроген;
- артериална хипертония;
- захарен диабет.
Изследване за риск от тромбофилия
Разработени са генетични тестове, които чрез вземане на кръв от вена могат да докажат или отхвърлят вероятността от развитие на заболяването. Изследваните вариации, свързани с повишен риск от тромбофилия, са следните:
- Faktor V Leiden;
- Faktor II (20210G/A);
- MTHFR (C677T);
- PAI (4G/5G).
В случай на отчетен риск от развитие на тромбофилия, наблюдаващият бременността лекар ще даде съответните препоръки за наблюдение и профилактика.
При доказан проблем
Ако тромбофилията се потвърди, бъдещата майка се нуждае от лечение с нискомолекулни хепарини. Те се инжектират в корема, не преминават през плацентата и са абсолютно безвредни за бебето.
Дозата на хепарините с ниско молекулно тегло се предписва съгласно инструкциите, като се взема предвид телесното тегло. Това е основният критерий и по този начин не се изисква лабораторен мониторинг. В някои случаи (например при пациенти с наднормено тегло и затлъстяване) се препоръчва да се провери нивото на анти-Ха активност, 3-4 часа след приема на лекарството. Също така, нивото на анти-Ха активност трябва да се следи, когато се предписват високи дози, за да се гарантира тяхната безопасност.
В периода след раждането лечението трябва да продължи стриктно според показанията. За оценка на продължителността на терапията се използва специална скала, която взема предвид както първоначално наличните рискови фактори, така и тези, които са добавени директно по време на раждане (например спешно цезарово сечение или кръвопреливане).
Автор: Нели Христова
Консултант: д-р Любомир Дамянов, акушер-гинеколог
Сподели:
