Ученическата любов

„Всеки ден родителите й се питат: защо малкото ни момиченце стои пред огледалото с часове? Има само един отговор: влюбена е. В мечтите стои до своя принц, облечена в ослепителна бяла рокля и с коронка на главата. Любов, това значи, че би последвала момчет

„Всеки ден родителите й се питат: защо малкото ни момиченце стои пред огледалото с часове? Има само един отговор: влюбена е. В мечтите стои до своя принц, облечена в ослепителна бяла рокля и с коронка на главата. Любов, това значи, че би последвала момчето на мечтите си дори в казармата" Гери, 9 г.

И до днес вярвам, че, вземайки решение да не се женя за ученическата си любов, спечелих приятел за цял живот. Днес, след две по десет години, двамата се научихме да бъдем по-търпеливи и снизходителни за другия, за да можем да се радваме на приятелството си. Колко от двойките, оженили се след абитуриентския бал, правят това?

Въпросът тук е хваща ли ръжда ученическата любов, по-трайна, водо- и огнеустойчива ли е тя от останалите? Попитахме тях - онези двойки, пред чиито сватбени албуми цъкахме скоро след дипломирането:

Мария и Банко, 42 г.: „Наздраве за ученическата любов! Но нека си признаем, че любов отдавна няма, има привързаност и най-вече - имаме деца."

Станимир и Диана, 32 г.: „Можем да кажем само, че за 13 години брак сме с чувството, че се обичаме повече."

Жени, 28 г.: „Обичам го, харесвам го, желая го, но незнайно защо, не изпитвам същите чувства, като се прибере у нас."

Не само ученическата любов, изглежда всяка любов е противоречива - влечението един към друг ни кара да се стремим към сближаване и достигане състояние на спокойствие. И така, докато... покоят започне да ни напряга. Противоречива е и статистиката за ученическата любов.

От една страна, данните сочат, че двойките, сключили брак веднага след завършване на училище, са застрашени от развод. 50-60% от тези бракове в действителност се провалят. Обяснението е, че в своята „крехка" възраст младите нямат изградени устойчиви принципи и модели на поведение, те са склонни да вземат спонтанни и импулсивни решения, впускат се в брак без пробно съжителство, без изобщо да осъзнават съдбовността на избора си. Идеализирането на брака и на личностните характеристики на другия изиграват фатална роля при разрушаването на взаимоотношенията.

Пак според статистиката, всеки четвърти се жени за първата си любов. Следва въпросът - сърцето на този „всеки четвърти" не трепва ли повече, бре джанъм? И ако трепне, що да прави? От друга страна, лесно откриваме мнението на останалите 75% - онези, които не се будят от хъркането на ученическата си любов. Коментарите се леят щедро под формата на словесни сълзи в интернет - от форумите за тае-бо, въдичарство и спортна стрелба до тези за шев и кройка и кулинарни раздумки: „Не може да ми излезе от главата", „Майка му ни раздели", „Не искаше брак, уплаши се, избяга и не я срещнах повече". Любовната тематика здраво, с двата крака, е стъпила върху мозъците на ближните ни, които понякога ни стряскат с абсурдни твърдения: „Няма живот без нея", „Обичам мъжа си, но за ученическата си любов съм готова да вляза и в мъжката тоалетна". 

...Напук на статистиката, всичките ми познати, които се обичаха в ученическите години, практикуват любовта си и до днес. Повечето от тях са и щастливо женени. Всъщност, познавам по-голям процент отчаяни съпрузи при двойките, подходили с премного разум и няколкогодишно обмисляне на брака си. Церемониалност при избора на партньор, морална претенциозност и свръхизисквания - в крайна сметка всичко това трудно се удържа във времето. Останалите, да ги наречем „смелчаци", онези, които се взеха лудо влюбени скоро след като си грабнаха дипломите, минаха през буйни периоди до напасване на характерите, смайваха орталъка със семейни разправии, но се наплодиха, намножиха, отгледаха дечица и сега, в златната си средна възраст, се радват на плодовете на своето търпение и благост.

Защото в брака любовта се превръща в благост - онова, което оросява „свещения съюз", за да го превърне в институцията, на която социолозите все й предричат края. А тя се е разположила удобно върху покрива на Националния статистически институт и ни вика ухилено: „Ееей, рискувайте, за да спечелитеее!"

Автор: Надя Йончева

Сподели: