Здраве

Уроци по дъвкане

Способността да сучеш, да гълташ, а след това и да дъвчеш...

Уроци по дъвкане

„И това ли трябва да учим?" Въпросът, който, може би, ще си зададе почти всяка майка. Това е толкова естествен процес! Способността да сучеш, да гълташ, а след това и да дъвчеш... 

Правилното хранене е пряко свързано с правилното говорене. Тъй като   физиологичните механизми и мускулите в най-общи линии и при двата процеса са едни и същи. Единствената разлика е, че по време на говорене използваме и гласните си връзки.

Сукателен рефлекс

Сукането е вроден рефлекс за гълтане до третия месец. След това процесът се превръща в съзнателен акт за хранене. Детето вече знае, че е гладно и знае, че иска да се храни. До шестия месец се запазва сукателният механизъм, който се изразява в това, че езичето на бебето отива към твърдото небце нагоре, по този начин притиска биберона, а долната челюст изпомпва, без значение дали е от гърдата, или биберона.

Принцип на дъвкане

След шестия месец се появява т.нар. първоначална форма на дъвкане. По своята същност тя няма нищо общо с появата на зъбите. Бебетата могат да дъвчат на венците си, естествено, само мека храна.  Дъвкателните движения са много важни. До шестия месец езикът се движи само напред и назад, заради самия сукателен механизъм. От шестия месец нататък, за да може детето да дъвче, езикът започва да се движи от центъра към страните (от центъра наляво, към центъра, от центъра надясно и отново към центъра). Това е свързано с прехвърлянето на храната от едната към другата страна, от едните венци към другите венци. Движението на езика е много важно, защото, ако то не се появи, в по-късна възраст, след година-година и два месеца, има опасност да се появят т.нар. вредни орофациални навици (задържане на инфантилно гълтане с модел на сукане). В тези случаи се наблюдават следните прояви:  езикът, вместо да е повдигнат към твърдото небце, остава да лежи долу в устата; децата продължават да дишат през устата и да спят с отворена уста; езичето леко изпада навън между зъбите. Получават се няколко аномалии, които имат огромно значение за говоренето и за растежа на зъбите, тъй като водят и до ортодонтски проблеми. Когато езикът изпадне напред, причинено от инфантилното гълтане, може да излезе между зъбите, да ги избута или да избута долната челюст напред, поради което се стига до проблеми в изговарянето на звуковете.

Храненето, освен факт за задоволяване на жизнено важни потребности, е и вид общуване. По този критерий децата до 12-ия месец имат два периода. Първият период е от 0 до 6 месеца, в който бебето е изключително психически зависимо от мама. То търси по-скоро кожен контакт, да се гушне в нея, да му обърнат внимание. През втория, от 6-ия месец до 12- ия, децата искат да бъдат по-самостоятелни. Тогава вече играта е вид общуване. Детето може да покаже на майка си, че е гладно, дали харесва определени храни. Родителите, които имат проблеми с храненето по една или друга причина, правят децата злояди точно в този момент - между шестия и дванайстия месец. Просто защото храненето не е разчетено като знак на комуникация и съответно детето не яде. Това е само една от причините, които могат да съществуват за отказа от храна. Световните специалисти по хранене казват, че за всяко същество храненето трябва да бъде удоволствие. Никой не бива да бъде каран насила да яде това или онова.

Проблемите, които могат да възникнат

Ако се прескочи единия етап от развитие на т.нар. орофациални навици, които включват: сукане, гълтане, дъвкане и дишане, се нарушава самата координация в целия механизъм. През първите три месеца имаме изградена система за сукане - гълтане - дишане, например, на всеки две смуквания следва дишане, това е нормален ритъм за едно бебе. Ако е нарушена по някаква причина системата, съответно страда някой от трите компонента. След осмия месец всичко се проявява на малко по-високо ниво. Вече говорим за нарушена координация между гълтане - дъвкане - дишане. Което от своя страна след година и половина се изразява в координацията: дишане - фонация - дасфазия (дишане - озвучаване - намиране на самата артикулационна поза). Поради това децата не могат да говорят.

Кога и как да започнем

Ученето за дъвкане по никакъв начин не отрича кърменето. Един от най-честите въпроси е: „Как да си науча бебето да дъвче, като аз още го кърмя?" Самата храна има степени, по които се подава, тук влизат консистенцията (гъстотата на храната) и вида на храната. Всеки един педиатър следи по каква система се захранва детето.

Трябва да се знае, че ако захранваме с гъсти храни, които водят до дъвкането,  те трябва да представляват пюре образна каша. Изискването е тя нито да е лепкава, нито да е течна. Което означава, че като тръгнем да бъркаме в купичката, лъжичката трябва да оставя следа. Защо? Защото бебето до този момент е свикнало да суче и то суче бързо. Ако ние доставяме с лъжица течност, трябва да сме точно толкова бързи, колкото то суче, което не е възможно. Затова храната трябва да бъде по-гъста, да запълва устата. В момента, в който попадне там, детето отделя слюнка, разводнява храната, преглъща я. Всъщност мъникът е зает, има храна в устата, която се обработва. Майката има време да подаде следващата лъжица.

Ако кашата е гъста и лепкава, се получава един такъв ефект - бебето все още няма развит дъвкателен механизъм и тя залепва на твърдото небце. Отнема много повече време слюнката да разводни лепкавата каша. При деца с по-високо небце е възможно горе да се събере топче храна, което да падне изведнъж и да го задави.

Парченцата

Лепкавите храни спадат към т.нар. трудни храни. Други такива са пюретата за над 8 месеца, в които се появяват малки парченца. Парченцата трябва да бъдат много добре смесени в цялата каша и отново лъжицата да оставя следа при разбъркване. Защото, ако е воднисто, се получава ефектът на супата, при който имаме течност с допълнителни хранителни съставки. Течността се гълта, а съставките се дъвчат. Бебето, обаче, още не се е научило едновременно да гълта и да дъвче. Това го можем само ние възрастните. Бебчо просто гълта течността и изплюва всичко останало.

Първите парченца са с големина на половин оризово зърно. След това преминават с големина на цяло оризче, на грахово зърно, на кубче картоф като за мусака. Постепенно се увеличават, като естествено, месото е последната храна предназначена за дъвкане, защото то е много жилаво, а и тук вече трябват зъби.

Отхапването

Междувременно детето трябва да се учи и да отхапва. Първите неща, с които започваме да ги учим, това са плодове и зеленчуци, които са меки като банан. Това не означава, че трябва да започнете с банан, най-добре е да се консултирате с педиатъра си. Условието е, плодовете за отхапване да са толкова меки, като банана и да се разтварят в устата, например като бебешките бисквити.

Не е препоръчително да учите детето си да дъвче и отхапва с групата на „полезните храни". Там влизат всякакви зрънчовци, снаксове и други. Най-добре е да му дадете коричка хляб, нарязан на ленти банан, праскова (без кората), но в никакъв случай не го оставяйте само. Бебето все още не знае колко голяма хапка може да поеме и има опасност да се задави.

Автор: Биляна Цветкова
Консултант: Нина Йорданова,
Център за работа с деца „Пумпелина"

 

 

Сподели: