Великденски сладък хляб - традиции

(Великденските козунаци )

За  християните по света Великден е първият голям пролетен празник. Всички символи, олицетворяващи раждането на новия живот, са неизменна част от него. Яйцата, зелените салати и агнешкото месо заемат централно място в кухнята. Забранените по време на постите продукти, като масло, мляко, сметана, яйца и захар, се комбинират в богати на вкус, разкошно украсени празнични печива. Въпреки че в днешно време възприемаме козунаците като задължителни за празника и съпътстващи го от далечни времена, това съвсем не е така. Нямат връзка с религиозните традици и в църковните предписания не е упоменато, че на великденската трапеза трябва да присъства подобен  хляб. Такива, каквито ги познаваме, те са сравнително „млади" на възраст и рожба на модерната градска култура. Според кулинарните историци първите сходни сладкиши са изпечени във Франция през XVII век и много бързо се превърнали в предпочитано лакомство. В отделните страни и региони има различни видове, придаващи облик и ритуална завършеност на празника.

По нашите географски ширини козунакът се появява в края на XIX век. Характерни за него са бухналата форма, сплитането на плитка и стремежът изпеченото тесто да се къса на конци - нещо, което се превръща в мерило за уменията и майсторлъка на правещия го. Подготовката и месенето на козунак се приемат като свещенодействие. През поколения се предават рецепти, пазещи тайните на козунака и начините за успешното му приготвяне. В гръцките, хърватските и някои други версии при оплитането на козунака се промушват и боядисани яйца.

В североизточната част на Европа козунаците са по-лесни за правене. Не се месят толкова продължително и при специални условия, втасват по-бързо и приличат повече на кекс или сладък хляб.

В Русия, Украйна и Беларус имат тясна и издължена цилиндрична форма и се наричат кулич. Обикновено се украсяват с бяла захарна глазура, като отгоре се изписва кръст или ХВ (съкращение от Христос воскрессе).

В Полша формата е на обърнат с широката си основа конус и поради приликата му с широките поли на жените се нарича бабка. Еврейската версия на бабка козунака се характеризира с наличието на богата плънка от шоколад, ядки и сушени плодове, завиването му на руло и усукването на осморка в правоъгълни форми. Еврейският козунак challah се сплита от голям брой фитили в сложни комбинации и се приготвя съгласно традицията без масло и мляко. Използват се голям брой яйца, бяло брашно, мая, вода и захар.

Сходни с козунака са френските кифли бриош било с характерната си форма на питка, увенчана с малко топче, или пък направени във формата на кекс или хляб.

Австрийско-немският щолен и холандският Paasstol съдържат щедро количество масло, сушени плодове и бадемов марципан.

Всеизвестно е  италианското панетоне - козунак от леко и пухкаво тесто със захаросани плодове, стафиди и ядки. Задължително се оформя като широк и висок цилиндър, наподобяващ папската тиара.

В Португалия приготвят colomba de páscoa с форма на кръст, приличаща на гълъб, откъдето идва и името.

Сплетени по подобен начин са чешките и словашките vánočka, но вече с много масло, яйца, стафиди, бадеми, лимонова кора и индийско орехче.

Hot cross buns! Hot cross buns! - с тези викове английските продавачи са огласявали улиците сутринта на Разпети петък, когато са разнасяли току- що изпечените питки с маркиран отгоре им кръст. Откарай време на Острова съществува традиция да се консумират в деня преди големия празник. Приготвят се от сладко ароматно тесто със стафиди, а на повърхността им с бяло тесто или глазура се изписва кръст.

Приготвяни с любов, неустоимо вкусни, независимо от формата и съставките, навсякъде великденските козунаци са богати на вкус и аромати сладки хлябове за тържеството и почит. 

Автор: Димитрина Бунова

Сподели: