Вербалната диспраксия – що е то?
Детето ми говори сякаш на свой език – не спира да бърбори, но никой, освен мен, не разбира какво казва – това временно явление ли е?
- Дъщеря ми е много будно и умно дете, наблюдава ме много внимателно как говоря и какво казвам, разбира всичко, но не успява да повтори след мен, вече не се и опитва - защо се отказва да го прави?
- Малкият ми син иска много да говори като батко си, но се чува само част от думите, обикновено втората, използва само определени звуци - до кога това е допустимо?
- Детето ми е много артистично - няма много думи в активния си речник, но когато иска да ми каже нещо, използва езика на тялото си - жестове, мимика, интонация и може да пресъздаде театър. Това проблем ли е, понеже все пак не всички разбират жестовете му?
- Докога е нормално да липсва фразовата реч? Дъщеря ми все още е в етапа на изговаряне на отделни думи, без да ги свързва в изречения.
Въпросите са много, когато касаят притесненията около децата ни. От една страна, не ни се ще да признаем, че интуицията ни говори, че нещо не е наред... от друга, не искаме да губим ценно време... тогава какво да предприемем?
Ето кратка характеристика на едно много специфично, динамично и сравнително често срещано нарушение, а именно - вербалната диспраксия.
Темата е много обширна, затова ще се спра на няколко основни неща, които да ориентират и за които можем да бъдем по- наблюдателни.
Важните уточнения:
Праксис - това е възможността на хората да извършват последователност от планирани, волеви двигателни актове, които имат конкретна цел.
Диспраксия - нарушената възможност за праксисни актове - с ръцете (мануална); с устните, долната челюст, езика (орална); свързана с невъзможност за плавно и свързано изказване (вербална); свързана с ориентацията в пространството (пространствена); такава, свързана с възможностите за конструиране (конструктивна); идеомоторна - на база на трудности реализация на двигателните актове, както и идеаторна - трудностите са основно в пораждането на идеята, не на изпълнението.
Кога може да бъде диагностицирана диспраксията, в това число и вербалната?
Праксисът завършва своето развитие като част от присъщите само на човека висши корови функции след четири и половина годишна възраст от развитието. Едва тогава може категорично да бъде потвърдено или отхвърлено съмнението за диспраксия. Важно е да отбележа, че въпреки това маркери за вербална диспраксия могат да бъдат наблюдавани и отчетени в по- ранна възраст - още от 18- 24 месеца. В тези случаи, в които специалистите откриват маркери за трудности при моторното планиране за изговаряне на звуци, срички и думи, е резонно да бъде започната терапия с цел превенция. Това е, защото, докато се изгражда една функция, не можем да твърдим, че тя е нарушена, можем да работим върху наличните проблеми и симптоми с цел преодоляване и достигане до така желаната от всички комуникация. Много важно, да се знае за вербалната диспраксия е фактът, че тя не се причинява от интелектуален дефицит, проблеми със слуха или нарушения на двигателните умения за говор.
Кои са специалистите, които изследват праксисните умения в детска възраст?
От лекарска гледна точка това са невролозите и невропсихолозите, от парамедицинска - това са психолозите и логопедите. Вербалната диспраксия е обект на изследване и терапевтична намеса от логопед.
Колко време е необходимо за поставяне на диагнозата вербална диспраксия:
Когато става въпрос за консултиране в ранна възраст, обикновено се извършват няколко срещи със семейството и детето, където се събират данни от историята на бременността, раждането, периода на ранното детство; извършва се наблюдение на общуването с родителите, играта и поведението на детето в различни ситуации. Обичайно, ако бъдат открити маркери за вербална диспраксия, се поставя т.нар. „работна диагноза" или предположение на специалиста, след което се дават насоки на семейството за стимулиране у дома или се стартира такава програма за игра и превенция с логопед. Колкото по-рано са констатирани проблемите, толкова по- ефективна ще е намесата, независимо кой от двата варианта се задейства. В по-голямата възраст, тогава, когато праксисът е вече сформиран (след 4,6 години), това се извършва с официални тестове и няма място за теории и предположения - с тях се потвърждава или отхвърля предположението за наличие на диспраксия.
Ранни маркери за вербална диспраксия:
- Може да бъдат установени особености в приема и преработката на храни и течности;
- Детето използва ограничен набор от звукове, шумове и бърборене по време на игра;
- Проговарянето като цяло изостава, особено появата на фрази, често се използват комбинации от дума и жестове;
- Късно се появяват цели думи, често се изговарят с бърз темп части от тях, обичайно се губи първата им част;
- Често с една дума се означават няколко обекта, като това се разграничава от ситуацията;
- Думите звучат изопачено, грешките не са едни и същи и поради това често се казва, че „си говори на свой език";
- Трудно постижимо е повтарянето на думи, повечето опити провокират повече грешки в изказването;
- Детето разбира повече, отколкото има възможност да изговори;
- Има сериозна самокритичност за начина, по който говори, детето осъзнава, че не приказва като другите;
- Спонтанната реч звучи по-добре, отколкото провокираната и/или повторната, т.е. колкото по-малко се старае детето да подобри собствената си говорна продукция, толкова по-успешна е тя, и обратното;
- Затруднено е волевото повторение на звуци, срички и думи;
- Много характерна е сериозната употреба на жестове с цел подобряване на разбираемостта на посланието, тъй като детето е с ясна идея какво и на кого иска да каже, има желание за комуникация, затруднена е само реализацията;
Терапията под шапката на превенцията, т.е. във възрастта до 4,6-5 години, е свързана с различни игри, целящи по- доброто движение на органите и мускулите, отговарящи за изговарянето - комбинации от различни пози и движения без звукова продукция, впоследствие включване и на такава с тенденция към усложняване с цел подобряване на говорната продукция. Постепенно с напредването на детето усилията се насочват към изграждане и усложняване на фразова реч. Като цяло динамиката е добра, още повече, ако началото е поставено рано. При една част от случаите се отхвърля предположението за вербална диспраксия, тъй като напредъкът е бърз и тези деца с малко стимулиране достигат нивото на експресивни говорни и езикови умения на връстниците си. При останалата част от децата, при които въпреки постиженията продължават да съществуват и да се изявяват симптоми на вербална диспраксия и след проговарянето и разгръщането на фразите терапията е насочена към преодоляване на актуалните трудности и към авансово подготвяне за придобиване на академични умения с акцент върху съответни компенсаторни възможности. Във всички случаи вербалната диспраксия не е присъда, тя е нарушение в развитието на моторните програми за речева продукция и е състояние, което при подходяща и навременна терапия от логопед има много добра прогноза и динамика. Децата с този проблем са изключително артистични, използват много богата палитра от невербална комуникация и е хубаво да бъдат насочвани към развитие на силните им страни.
Изброените характеристики се наблюдават и оценяват внимателно и на фона на различни ситуации; ако виждате част от тях в поведението на детето си, недейте да бързате да се притеснявате...най-добре се консултирайте със специалист логопед.
Милена Макавеева - логопед,
Терапевтичен център „Пумпелина",
Сподели:
