Времето, що е то?

Когато аз бях дете, имах време за всичко. И на моите приятелки също им стигаше.

Ако ми се искаше да се разхождам, взимах куклата и се обаждах на моята приятелка по телефона: "излизай да играем на улицата". Разбира се, и тя също винаги се стремеше да играе навън. И време за това винаги се намираше - докато нашите майки не ни извикат за вечеря.

Днес, ако искам да се срещна с приятелки, предварително планирам тази среща. Започват се телефонни разговори коя кога ще е свободна, защото вече и те не разполагат с такова. Затова пък аз имам дъщеря, която има време винаги или поне тя така си мисли.

На практика, обаче, това не е съвсем така. Децата "не винаги имат време", на тях още не им се е формирало "чувството за време". Ето например моята Мария, седи и спокойно си подрежда дрешките на куклите, а в същото време аз под пара се приготвям за работа и в същото време си мисля : "Ако в момента излезем, дали ще успеем за закуската в детската градина?"

А има случаи когато тя няма нито секунда свободно време. Например, когато ние планираме да ходим на гости при баба и дядо, Мария си събира всички играчки два дена предварително.

Защо децата така лошо се ориентират във времето, не си представят кога и какво трябва да стане и колко дълго ще продължи? Психолозите го обясняват по следния начин: детето усеща своето битие изключително "тук и сега", то е запознато само с действителността и съществува само в нея. Способността да различава настоящето, миналото и бъдещето се развива постепенно с течение на времето. За детето понятия като "време" и "вечност" са почти едно и също. Една година от живота на тригодишно дете е направо вечност. Това е една трета от неговия живот. За възрастните това е неголяма част от жизнения опит. В един експеримент, на деца и техните родители предложили да нарисуват времето. И ако децата рисували точка, то родителите рисували стрелка, летяща от миналото към бъдещето.

Как да се научим да чувстваме времето?

Кога трябва да излезем от вкъщи, за да не закъснеем за училище? Защо времето върви толкова бавно, когато чакаме нещо и защо лети толкова бързо, когато играем? Как да разберем, кога е по-добре да ометем бонбоните, които мама е скрила във високия шкаф? И защо татко смята, че гледането на някои филми е чисто губене на време? Ох, колко е сложно! Дори, ако вече си научил часовете на часовника, пак няма да получиш отговор на тези въпроси.

Чувството за време идва с времето, а не веднага, и минава през четири етапа.

1. Всичко има свой ред.

За децата до 3 годинки съществува само настоящият момент. Но и те бързо се учат да разбират, че всички предмети в това настояще идват в някаква последователност: татко се е скрил зад вратата, значи, там мога да го намеря, дори, ако не се вижда. Тази фаза учените наричат сензорно-двигателно чувство за времето.

2. Времето може да се пипне.

Татко обявява: "Вдругиден ще ходим при баба". Децата от три до шест годинки още не разбират ясно какво представлява този отрязък от време. "Още два пъти ще спиш и отиваме при баба" - такова предложение е доста по-разбрано! Ако времето е свързано с част от ежедневието, детето може по-лесно да си го представи. В тази фаза се развива нагледно понятието време.

И все пак, колкото и просто да е обяснено всичко, на детето все още му е трудно да си представи толкова "далечен" срок. Типични примери за фалшиво представяне на времето в тази възраст: "Който е по-стар, той е по-висок", "През нощта часовника върви по-бавно", "Ако стрелката на часовника достигне числото 4, започва филмчето (което винаги показват в четири)".  И въобще, за различните събития часовника тиктака различно.

3. Времето е еднакво за всички.

Децата в началните класове вече се учат да разбират, че за всички хора съществува единно време. В тази фаза оперативното разбиране на времето все още не се разбира напълно от децата. Няма яснота по повод времевите отрязъци (епохите). Например : "А мама и тати са живели по времето на Викингите?"

За утрешния ден, например, децата от началните класове почти никога не се замислят. Затова няма смисъл да ги съветваме с думите: "Ти трябва да правиш еди какво си за твоето бъдеще, за бъдещата ти професия", опитвайки се да го заставите да учи.

Природата така е устроила децата, че те не могат да гледат и мислят за утрешния ден. И слава богу, те нямат грижа за нещата, без които е невъзможно съществуването на цивилизацията - дом, пари, дрехи, кола... Цялата им енергия е съсредоточена в тренировка на способностите, които те могат да използват в дадения момент, "тук и сега".

4. Времето може да се пресметне.

Приблизително от 9 годишна възраст, детето е способно да предполага, колко време ще му е необходимо за една или друга задача. Настъпва фазата на метрическите чувства за времето.

Този етап приближава детето към такова разбиране на времето, каквото го разбират възрастните. Ние планираме времето за среща, гледаме часовника, мислим за бъдещето. За съжаление, ние вече не можем така свободно, както в детството, да се разтваряме в мигновението и безгрижно да прекарваме своето време. Но, за щастие, имаме нашите деца и ако вие искате понякога да прекарате известно време безгрижно, гледайте и се учете от тях, в това те са най-добрия пример.

СЪВЕТИ:

Детето вече е длъжно да се подчинява на определен порядък: съществува режим на деня, време за хранене, посещение от време на време на педиатър, ходене на ясли или детска градина.... И все пак планирането на времето се учи. Нашите практически съвети ще помогнат на вас и на вашите деца.

Предупреждавайте предварително!

Детето трябва да има достатъчно време, за да се подготви за излизане от вкъщи. Например: "Можеш да изслушаш тази страна на касетата, и след това се обличаме."

Учете го да използва часовник.

На детето - ученик трабва да купите ръчен часовник с ясни цифри и будилник. Ако детето е по-малко, може да му показвате къде трябва да бъдат стрелките, за да се направи това или онова. Например: "Когато голямата стрелка застане тук, значи са минали 10 минути и ще звънне будилника. Опитай се за това време да прибереш играчките. Ще успееш ли?" Такава практическа задача пробужда интереса на детето.

Бъдете снизходителни.

Времето за път с детето винаги отнема повече време. Затова, когато пресмятате времето, прибавете малко, гледайте реално на нещата. Ще можете ли, например, да отидете в поликлиниката, в определения ви час, ако преди това трябва да вземете детето от детската градина! Ако предварително се запасите с време, ще избавите себе си и детето от неизбежния стрес, който най-често ние си организираме сами.

Направете си дъска за записи.

Напишете си на лист хартия всички срещи и задачи за седмица напред, на цялото семейство, и го прикрепете на хладилника - с кого, кога и къде трябва да ходя. И постепенно научете на тази точност и детето. Ако то не може още да чете, му нарисувайте символи. Например: нота - занимания по музика, топка - спортни занимания, термометър - час в поликлиниката.

Сутрин не се излежавайте.

Много е важно, за да може денят да не започва с това, че вече няма време, да няма опашки пред банята и тоалетната, да се закусва спокойно и с настроение. Постарайте се по-често да се усмихвате един на друг. Така се поддържа топла атмосфера и детето помни домашния уют и радостното детство. Това непременно ще се отрази на поведението в собственното му семейство в бъдеще.

Сподели: