Детска психология

Въоръжен с лъжица

Да научим детето да се храни самостоятелно е възможно и необходимо. А да го научим да яде с апетит - дали това е въпрос на възпитание? Разбира се!

Въоръжен с лъжица

Позната картинка - на детската площадка разговарят майки на 2-3 годишни дребосъци. Темата, разбира се, е една от най-актуалните - детският апетит. Едни майки развълнувано разказват за хранителните сражения, а други  - за театралните представления, без които децата им не искат да ядат. Останалите съчувствено кимат, разбирайки проблема. "Моят Ники нищо не иска да яде вкъщи, само тук, на площадката успявам да го нахраня!" - жалва се майка на хилаво момченце, докато се опитва да му пробута да дояде киселото мляко. "А пък аз трябва задължително да й чета книжка, докато я храня" - жалва се майка на русокосо момиченце, което се казва Мими. Само две майки седят на пейката с неразбиращ поглед.

И ето: накрая една от тях пита: "А защо карате децата да ядат?". "Как така? - възмущава се една от страдащите майки. - „Ако не го карам, той изобщо няма да яде!".

Бойно поле или...

Липсата на апетит не е нов проблем. С него са се сблъсквали и нашите майки, баби и прабаби. Рано или късно почти за всяка майка настъпва период, в който тя разбира, че не е лесна работа да нахрани своето дете. Повече от 50% от майките заявяват, че техните деца имат лош апетит. 3-4 пъти на ден кухнята се превръща в място на ожесточени сражения или театрални представления с развлекателна програма, което доста често води до отрицателни емоции и за децата, и за родителите.

Най-капризната възраст, що се отнася до яденето, е между 2 и 3 годинки. Едни деца, преодолявайки тази възраст, се успокояват и започват да си хапват точно така, както техните родители искат, но у други негативизмът се затвърждава и чак до предучилищна възраст остават "трудни" за хранене. Какво ни прави нас такива настойчиво агресивни, когато става дума за храненето на децата? Виновни са стереотипите, живеещи в главите на майките.

Малкият инат

3-годишният Алекс унило ровичка в чинията със спагети. "Нали обичаш спагети? Винаги си ги изяждаш!" - започва атаката майката - „И седни правилно на стола, гребвай пълни лъжици и в устата!". Алекс гребва едно макаронче и старателно започва да го дъвче. "Изяж си всичко и за десерт ще получиш бонбон" - майката се опитва да го изкуши. Алекс хапва още едно макаронче, опитвайки се да покаже, че за него трудно ще се намери място. "Яж по-бързо! Ние с баща ти също сме гладни" - почти вика майката. Алекс се опитва да стане от стола. "Сядай! Ще седиш, докато си изядеш всичко!" - заявява майката. Сълзите на Алекс капят в чинията. "Не плачи и яж по-бързо, че ще дойде баба Яга" - изрича майката. След 10 - минутен рев на Алекс му е разрешено да стане от масата без да си дояде спагетите. Детето излиза победител, но настроението на всички е развалено.

Заплашването на децата, за съжаление, е популярно както сред родителите, така и в детските градини. Децата често чуват, че ще дойде да ги вземе Торбалан или лошият вълк ще ги изяде, ако не се нахранят, както трябва. Разбира се, от тези заплахи апетитът няма да се появи, но със сигурност детето ще започне да се страхува да ходи в гората, за да не срещне вълка. Работата е там, че страхът води до стресово състояние на организма, подготвяйки го за опасност. А докато организмът е в опасност, той не чувства глад и не приема храната. Така че, заплашвайки детето, родителите постигат точно обратен ефект, подправен с формирането на устойчив страх.

Театрално представление

На масата е 4-годишната Ели, а пред нея има чиния със супа. Ели унило гледа в чинията. Майка й се опитва да стимулира процеса на ядене като казва: "Хайде да поиграем на театър! Ти ще бъдеш зрителят, хубаво ще се храниш, а аз ще ти направя спектакъл". След миг в ръцете на мама се появяват кукли и тя започва да "действа". След 40 минути с облекчение въздъхва: „Спектакълът може вече да свършва, супата най-накрая е изядена".

В това семейство има подобни представления при всяко сядане на масата. Родителите трябва да знаят, че ако започнат да хранят детето още след като е навършило половин годинка с използването на допълнителни стимули (четене на книжки, игри, анимационни филми и др.) и ако продължат тази практика, докато детето навърши 2 годинки, то и занапред хранителното поведение на мъника ще бъде здраво свързано с този стимул.

Вие ще разберете това, когато в един прекрасен ден просто откажете да прочетете любимата книжка по време на хранене. Настъпва момент, в който на родителите им "писва" да бъдат зависими от детското хранене и се опитват да сложат край на представленията. Но сблъсквайки се с детския протест, те все пак решават да продължат, за да не "тровят" своите нерви и тези на детето си. Това показва на мъничето кой е "главният" на масата и поставя началото на формирането на "малкия диктатор" даже и през останалото време.

Мъникът и лъжицата

Кирчо е вече на 3 годинки и ходи на детска градина. Госпожите казват, че момчето в градината не иска да яде нищо друго, освен хляб. Оказва се, че Кирчо вкъщи все още го хранят, за да ускорят процеса на ядене. Майка му споделя, че не знае какво да направи, за да започне детето й да се храни само, защото смята, че не може такова голямо момче все още да бъде хранено.

Преди детето да навърши годинка, движенията на ръцете му са все още некоординирани и не може да се храни самостоятелно. Но много деца се опитват да взимат лъжицата и сами да се хранят "като възрастните". Това предизвиква умиление сред родителите. Но постепенно умилението се превръща в раздразнение. Детето не може да се храни акуратно и след всяко хранене трябва да се мие пода и да се перат дрешките. „Колко по-лесно е да го нахраня набързо сама!", си казва мама. Ако детето е привлечено от лъжицата, родителите започват да го разсейват с игри и по този начин се формират два вредни навика: нежеланието да се храни само и необходимостта от развличане по време на хранене. Постепенно детето свиква да бъде пасивно на масата. Докато е гладно, отваря устата, а след това започва да се върти и негодува. До 1,5 годинки това не е неудобство. Но когато детето навърши 2 годинки, майките започват да осъзнават, че детето им трябва да се храни само!

В ситуацията, в която все пак майката или бабата продължава да го храни до 2-3 годишна възраст, детето започва да възприема процеса на хранене като компонент от любовта. Именно затова то протестира, когато му предложат да се храни самостоятелно: него не просто не го хранят, а отказват да го обичат!

Има случаи, когато децата са хранени до 5-6 годишна възраст. Възрастните се срамуват, но няма какво да направят. Те обвиняват детето, но то в дадената ситуация е просто жертва.

И така, липсата на апетит често е резултат от възпитанието. А след като са виновни възрастните, те трябва да си поправят грешките! Най-важното е да не карате детето да яде насила, а да му създадете условия, при които то ще поиска да се храни САМО.

И на възрастните не им е лесно

Разбира се, да промените навиците, свързани с храненето, не е лесно. Защото тези навици са не само на детето, но и на възрастните. Затова, не очаквайте пътят да бъде бърз и лесен. Вие сте формирали тези навици не за една година и за да се избавите от тях, ще ви е необходим не един ден. Колко? - Никой не знае. Това зависи от вашата решимост и от темперамента на детето. Но може да се каже със сигурност, че след време успехът ще бъде постигнат.

Като начало, осъзнайте проблема. Ако на вас ви е писнало нещо, свързано с процеса на хранене, независимо дали това е необходимостта от пазарене („още само три лъжички ще изям"), подкупите, капризите, храненето с филмче, значи е настъпил моментът за промяната! Кажете си честно: съществува проблем, който трябва да бъде решен. Осъзнайте, че промяната е необходима. Вие сте възрастен и може да оцените, че новите правила са за благото на вашето дете. Намалете своята тревожност! Трябва ясно да разберете: здравото дете няма да започне нарочно да се мори от глад. В детския организъм е заложен механизъм на естественото регулиране на хранителното поведение. Нито едно животно не уговаря своето дете да изяде още малко. Всяко животно спира да се храни тогава, когато се е заситило.

Децата са много по-близо до природата от възрастните, които могат да ядат още, независимо че вече са сити, само защото храната е вкусна. Разрешете да се прояви механизмът на естественото регулиране на хранителното поведение и ще видите, че детето е станало много по-инициативно по въпросите, свързани с храненето. Когато е гладно, ще започне да си „поръчва" определени храни.

Формулирайте целта! Например: "Аз искам моето дете да започне да се храни само без молби". Именно тази мисъл ще внушавате на детето, за да разбере каква е целта на изменението на вашето поведение и какво се очаква от него.

Подгответе се за съпротива! Помнете, че отначало детето със сигурност ще бъде недоволно. Работата е там, че навикът е толкова "стар", колкото е и самото дете. За него това е напълно нормално състояние и то ще го отстоява. За да намалите съпротивата, отначало му давайте любимите ястия. Запознанството с нови храни оставете на втори план. Детето трябва да чувства, че вие няма да отстъпите от позицията си. Постепенно ще започне да свиква с новите правила на хранене.

Не забравяйте да поощрявате позитивните изменения! Когато детето се държи така, както на вас ви се иска, задължително го похвалете. Но не се престаравайте! Детето трябва да започне да възприема храненето спокойно, като естествен процес.

Погрешни схващания за яденето

 Само възрастните знаят какви продукти и в какво количество трябва да ядат децата.

Родителите смятат, че детето е длъжно да поиска и да изяде храната, която му е сложена в чинията, при това с невероятен апетит и забравят, че те самите имат много по-гъвкав график на хранене. Днес мама иска на закуска сандвич с кашкавал, утре - баничка със сирене, а вдругиден - просто чаша прясно мляко. Тя сама може да избира и затова почти винаги има апетит. Ако мама въобще не е гладна, тя няма да яде нищо! Освен това, малко възрастни ядат по график.

Но детето също има хранителни пристрастия буквално от самото раждане. То също може да няма настроение или да се чувства отпаднало. И в края на краищата просто може да не е гладно.

Това е просто каприз!

Мама е сигурна, че мъничето "просто капризничи", когато не иска да яде или прави напук. Но трябва да се разбере, че детето на възраст до 3 годинки едва ли е възможно да действа така. То просто честно изразява своите желания. И е значително по-последователно в поведението си, отколкото възрастните. Ако става дума за деца, по-големи от три годинки и половина, то може да се говори за насложено негативно отношение към храненето. Виновни са преди всичко не децата, а възрастните.

На добрите майки децата ядат с удоволствие

Майката изпитва остро чувство за вина, тъй като не може да се справи с проблема с апетита, а освен това си мисли, че всички обвиняват именно нея за създадената ситуация. Това може да е просто фантазия на майката, а може и да се поддържа от роднините: "Що за майка е, ако не може даже да нахрани детето си?". И като следствие вие трябва или да признаете, че сте лоша майка (а това е удар по самолюбието), или да започнете да действате активно (храните го насила, със заплахи, ядене пред телевизора). Да, детето може би ще започне да се храни малко по-добре, но проблемът с липсата на апетит не само не изчезва, но може и да се задълбочи. Така че се откажете от предразсъдъците! Вие сте добра майка и именно затова ще се справите с проблема.

Почти всички деца се хранят лошо

Този предразсъдък позволява малко да се намалят тревогите на майката, но той е напълно погрешен. Природата е направила всеки отделен организъм така, че да има различно ниво на апетит, необходим за поддържането на неговите сили, ръст и развитие. Само целенасочените усилия на родителите могат да нарушат тази хармония. Трябва да се разбере, че здравото дете няма да гладува доброволно, ако има достъп до храна 4-5 пъти на ден. Храната е проблем на родителите, а не на децата.

Ако не го караме насила или не го развличаме, то няма да иска да яде здравословна храна

Експериментите на д-р Клара Дейвис, проведени още в началото на ХХ век, са доказали, че децата са способни сами да избират и с удоволствие да ядат здравословна храна, ако им дадете правото на избор. Пред едногодишно дете са поставили купички с различно съдържание (хляб, каша, моркови и т .н.). Когато детето проявило интерес към определена храна, му давали възможност да я хване с ръчички и след това  - да пробва от нея. И така, стъпка по стъпка детето само показвало какво и колко иска да изяде. Децата, на които им се предоставяло възможността да избират, наддавали по-бързо и в последствие не страдали нито от липса на апетит, нито от наднормено тегло.

8 златни правила при храненето на детето

1. Храненето е семейна работа. Веднага след като започнете да храните бебето в столче, задължително го придърпайте към масата на възрастните. Не го хранете отделно! То трябва да наблюдава как възрастните използват приборите за хранене, салфетките, как протича самият процес на хранене. Бебчо ще се "зарежда" с вашия апетит. Даже, ако сте само двамата вкъщи, се хранете заедно.

2. Във всичките чинии едно и също. Децата, които са по-големи от една годинка, се отнасят подозрително, ако ги храните с нещо по-различно. А вие знаете, че даже на едногодишното хлапе може да давате някои храни за възрастни, естествено, ако са правилно сготвени.

3. По-добре малко, отколкото много. Това е много важно правило: сложете в чинийката му малко по-малко храна, отколкото си мислите, че може да изяде самостоятелно. Ако детето си изяде яденето, му предложете допълнително. Ако сложите пред детето препълнена чиния, то предварително ще се откаже от непосилната задача. А искането на допълнително е психологически прием, формиращ в съзнанието на детето доминантата на добрия апетит.

4. Яденето е сериозна работа. Ако забележите, че детето се разсейва, играе си с храната, веднага махнете чинията. Ако мъникът още не се е нахранил, той ще негодува и ще съсредоточи вниманието си към яденето. Ако няма бурна реакция от негова страна, значи вече е сито. Случва се, когато детето е съвсем малко, да иска да пробва с пръстче, а след това да го оближе. Не трябва да прекъсвате подобни игри. Те имат друга - познавателна стойност.

5. Никога не изхвърляйте пред детето остатъците в боклука! То трябва да разбере, че храната е ценност. Най-добре да дояждате апетитно останалото в неговата чиния.

6. Никога не споменавайте, че мъничето се храни лошо! Колкото и да яде, то си е негова работа. Вие може сдържано да го похвалите, ако се е нахранило добре или можете и нищо да не кажете. Именно като намалите своята тревожност по повод на това, че детето се храни малко и изразявате удовлетвореност, ако се е нахранило добре, ще му позволите само да регулира своето поведение на хранене.

7. Никакви приказки, подкупи и заплахи по време на хранене! Яденето е естествен процес, както съня. Не трябва насилвате детето да е такова, каквото не е. 

Не го молете да се храни и не го насилвайте! Просто поставете чинията пред него и му пожелайте "Добър апетит!".

8. Режимът е важно нещо. Вие, разбира се, не трябва да го спазвате стриктно до секундата. Отклонение от половин час в едната или другата посока е напълно допустимо. Но режимът е важен, защото организмът свиква да дава сигнал "Гладен съм!" приблизително по едно и също време, което е удобно както за детето, така и за родителите.

 

 

Автор: Кристиан Лечев

 

 

Сподели: