Здраве

Вътречерепно налягане

Навярно днес почти всяка майка и баща знаят за съществуването на вътречерепно налягане при малките деца. Какво всъщност означава „повишено вътречерепно налягане”? Диагноза ли е или някакъв симптом? Това ще разберете от следващите редове.

Вътречерепно налягане

Навярно днес почти всяка майка и баща знаят за съществуването на вътречерепно налягане при малките деца. Какво всъщност означава „повишено вътречерепно налягане"? Диагноза ли е или някакъв симптом? Това ще разберете от следващите редове.

Какво е вътречерепно налягане?

Вътречерепното налягане може да бъде сравнено с артериалното. Съществува при всеки човек и може да се повишава понякога поради напълно естествени причини. Например по време на дефекация или при психо-емоционален стрес. Това може да се случи дори и когато бебето суче, защото процесът изисква то да положи известни усилия. Разбира се, толкова кратковременно повишаване не се нуждае от някакво специално лечение. Вътречерепното налягане представлява налягането на течността, намираща се в мозъчните стомахчета на главния мозък и в каналите на гръбначния мозък, както и около тези структури. Тази течност се нарича гръбначно-мозъчна. Обемът й зависи от възрастта на човека, а около 15% от нея се обновява ежечасно. Патологично повишаване на вътречерепното налягане възниква по различни причини. В кърмаческа възраст това може да бъде свързано с малформации в развитието на главния мозък, тумори, преждевременни сраствания на костите на черепа (например когато фонтанелата се затваря по-рано), след преживени възпалителни заболявания на главния мозък и неговите обвивки(менингит) или травми. В този смисъл, повишаването на вътречерепното налягане е симптом, а не самостоятелно заболяване.

Кога и как се измерва вътречерепното налягане?

Симптомите за постоянно повишено вътречерепното налягане са различни при кърмачетата и при по-големите деца. Но много  са достатъчно характерни.

-         При новороденото - прекалено бързото нарастване на главата, нежеланието да поема течности, изпъкването на очните ябълки, поглед тип „залязващо слънце", периодично повръщане и често оригване, подуване на фонтанелата, раздалечаването на черепните шевове, изпълването на вените по черепа.

- При по-големите деца е характерно повръщане, силно главоболие, внезапна умора и честа смяна на настроението, забавяне в умственото развитие, промяна в двигателните навици, гърчове, нарушения в зрението и в движенията на очите и др.

Само един симптом, обаче, не може да определи наличието на повишено вътречерепно налягане. Необходими са диагностични изследвания, които потвърждават това болестно отклонение и спомагат да се определи причината за него. Такава диагностика при новородените се прави с помощта на ултразвуково изследване на мозъка (невросонография) през незатворената още фонтанела, а при по-големите дечица с помощта на компютърна (скенер) или магнитно-резонансна томография и преглед на очните дъна. Много важният признак, който може да се види при този преглед от офталмолог, е отокът на дисковете на зрителните нерви. Затова е хубаво да не отлагате консултацията с този специалист, тъй като неговата дума при поставянето на диагнозата може да бъде решаваща. Измерването на  налягането на гръбначно-мозъчната течност е възможно чрез лумбална или вътречерепна пункция.

Кога се повишава вътречерепното налягане?

Често след преглед в поликлиниката поставят на детето диагноза „хидроцефално-хипертензионен синдром". Какво всъщност означава? Това е обединено название на комплекс от симптоми, съпровождащи повишеното вътречерепно налягане с разширяване на стомахчетата на главния мозък. Синдромът може да съпровожда най-различни болести. По правило, родителите на такива новородени отиват при лекар с оплакване от лош сън, необяснима липса на апетит, повръщане, треперене на ръчичките и крачетата на детето. По време на прегледа (особено при недоносени бебета или при проблеми, свързани с бременността на майката или раждането) могат да се видят признаци на постоянно повишаване на вътречерепното налягане. Наблюдава се разширяване на мозъчните стомахчета (вентрикули), без да са налице вродени или възпалителни изменения.

Това може да бъде един от признаците за перинатална енцефалопатия. Развива се при деца, които са под въздействието на неблагоприятни фактори преди и около раждането и до 28 дни след него. Токсикозите, инфекциите и други неблагоприятни фактори от околната среда могат да предизвикат кислороден глад на плода. Развитието на бебето в условията на хроничен недостиг на кислород (вътреутробна хипоксия) се забавя и някои структури на мозъка към момента на раждането се оказват все още недостатъчно зрели. За да се постави диагнозата перинатална енцефалопатия и да се лекува правилно заболяването, са необходими допълнителни изследвания. При новородените се използва ултразвук на главния мозък през фонтанелата, измерва се скоростта на увеличаване на обиколката на главата. Изследването при невролога се повтаря, а при необходимост се прави и консултация с неврохирург.    

Ако мъникът има постоянно и нарастващо увеличение на обема на гръбначно-мозъчната течност, което е съпроводено с увеличаване на мозъчните стомахчета, заболяването се нарича хидроцефалия и изисква бързо и сериозно лечение. В някои случаи се използват обезводняващи средства, понякога в комбинация и с други лекарства. Ако е невъзможно да се излекува болестта по консервативен път (а това зависи от причините за възникването й), се прибягва до хирургическа намеса.

Повечето родители на по-големи деца, които са с диагноза хидроцефално-хипертензионен синдром, отиват на преглед при лекаря с оплаквания, че детето не може да стои дълго на едно място (хиперактивност), емоционално лабилно е, лесно се разсейва, импулсивно, бързо се уморява, страда от главоболие, което често е съпроводено с повръщане, не спи добре. Неврологът обикновено назначава преглед на очните дъна. Ако има патология на дисковете на зрителните нерви, е необходим магнитен резонанс или скенер. В повечето от случаите, обаче, всички тези симптоми говорят за доста разпространеното състояние лека мозъчна дисфункция и различни варианти на нейната проява. Затова консултацията със специалист невролог е особено важна за уточняване на състоянието и избягване на ненужни изследвания.

Как се лекуват заболяванията, свързани с повишено вътречерепно налягане?

При лечението на перинаталната  енцефалопатия, която не е съпроводена с увеличаване на обема на гръбначно-мозъчната течност, не се използват дехидратиращи препарати. Провежда се лечение, което подобрява кръвообращението и храненето на мозъка. Впоследствие се добавят и масажи, лечебна физкултура, плуване. Ако новородено е било с диагноза перинатална  енцефалопатия, по-късно в детството то често развива лека мозъчна дисфункция. При нейното лечение също се използват лекарства, които подобряват храненето на главния мозък. При необходимост се назначават успокоителни.

Лечението е индивидуално, тъй като признаците могат да бъдат различни при различните деца. Могат да се приложат масаж, лечебна физкултура, акупунктура, интензивна музикотерапия. Понякога се използва и физиотерапия с лазер, електрофореза, суха имерсия. Добрият терапевтичен ефект се постига при съвместната работа на невролог и психолог.

На едно такова детенце постоянно са му необходими любов, грижа от близките, ласки, добрина и внимание. Без тези задължителни условия надали лечението би дало най-добрия резултат. 

Автор: Биляна Цветкова

Консултант: д-р Петя Димова, детски невролог

 

 

Сподели: