Родителска практика

За децата, изкуството и още нещо... С ДЕЦА НА МУЗЕЙ

Темата е свързана с културата и обществото, което прави възможно да я има.

За децата, изкуството и още нещо... С ДЕЦА НА МУЗЕЙ

През лятото в сп. „Кенгуру" започнахме тема за всичко, що е kids friendly - оставихме термина така, защото (изненада!) в българския език още няма устойчиво словосъчетание за онзи вежлив, а значи - и цивилизован начин, по който се отнасяме в обществото с децата и родителите. В крайна сметка, ограничихме търсенето на kids friendly феномени до родните магазини и ресторанти. Видяхме и защо често предпочитаме да останем у дома с децата, за да спестим... не, не парите, а главоболието си. (Да, родителите добре познаваме тази специфична болка на мозъчните ни тъкани). Но не за главоболието ще разсъждаваме тук, а за онова, на което е отредено да го лекува. Темата не е и за аспирина, тя е свързана с културата и обществото, което прави възможно да я има.

Да възпиташ присмехулник

В нашето общество владее една могъща класа - тази на недоволстващите и слабокултурни граждани. Невежи до безобразност, но наперени и самонадеяни младежи, напускат системата на средното ни образование всяка година, за да дадат своя "принос" в редиците на тюхкащите, мрънкащи и осмиващи всичко, което не разбират, хора. Те са с претенции за висок стандарт, но образовани предимно от рекламата. Присмехулно и самодоволно племе, което не желае да разучи същинската част от нашия свят - културата. Отгледани са от симпатични, преливащи от жизненост лелки и чичковци, които с радост поощряват лошия вкус на децата си, и които един наш журналист находчиво определи като субекти, които ще умрат от всичко, но не и от глад. Именно тези родители са обяснение защо са така вкиснати и слаби последните „реколти" младежи, новото поколение.

(Д)ефектът на огледалото?

Неотдавна в сайта на един от националните ни седмичници се завихри необичаен по размерите си читателски спор: редно ли е родители с деца да щъкат из музеите и галериите. И не, не познахте... защото преобладаваше мнението, че съвсем не е редно.

От такава на пръв поглед периферна тема разбираме какво е обществото ни, от какво боледува, как се е заразило, за какво мечтае и постига ли го. Тя е като огледало на всички нас. Малко тъжно е да се видим в него, иска ни се кривото да е дефект на самото огледало, отричаме образа в него. Това не съм аз, казваме ние, а всъщност "това" е печално много от нашата нация.

В България

се приема, че ако не ходят отдавна на ясла, най-добре е хлапетиите да се отглеждат у дома и да не се мяркат много на обществени места, където смущават спокойствието и достойнството на възрастните, обсъждащи сериозни неща.

В този ред на мисли, музеят е място, което не прави изключение. Там дори нещата са още по-сериозни. Ако ли не го разбирате, бегом обратно в МcDonalds! И въпреки че залите на нашите музеи и галерии са почти винаги пусти от посетители, те съвсем не са празни откъм разпоредители. По разкази на очевидци, най-много се разпореждат те в Националната художествена галерия. Тук директно могат да ви направят забележка, че смущавате спокойствието на директора и администрацията. Може и да ви посъветват „да се лишавате" от подобни посещения, също да ви уверят, че това не е мястото, където вие и детето ви да се чувствате добре.

И... там, където децата не пречат

Център за съвременно изкуство Помпиду в Париж е място, което обича децата. Там винаги е пълно с малчугани, които играят, смеят се с цял глас, гонят се, спят по земята, четат детски книжки в книжарницата (без това задължително да значи, че ще ги купят) и, разбира се, виждат това, на което се наслаждават родителите им - на изложбите. В Центъра има и зала, в която артисти правят изкуството си и за тях, дават им картините си назаем за един месец, раздават им и пастели, за да дорисуват графитите на една от стените.

В Лувъра също обичат детския смях. Факт е, че тук малчуганите не играят на пейнтбол и фризби, но определено се движат доста по-енергично и възбудено от възрастните. Освен семейства, тук има и организирани групи деца (6-10-годишни, освен по-големите), които в края на деня може да се видят насядали на пода да правят обобщения за видяното, като отговарят на въпроси на водещите ги млади хора. Пред картината на Мона Лиза има специално ограждение с плот и там всяко малко дете се кани лично от стоящите встрани служители. В музея на Роден често срещана гледка е първолаци, които седят на пода и рисуват.

В Лондон музеите са пълни с деца и семейства. Има също специални кътове за забавления на малките.

В „Музеум квартир" (Виена) има отделни помещения специално за занимания на децата с изкуство. В „Леополд музеум" можете да срещнете цял клас от 12-13-годишни, които си носят сгъваеми столчета и във всяка зала сядат и обсъждат с учителя си картините. Естествено, не на висок тон, за да не пречат на останалите посетители.
В Швеция, където има бейбибум, повечето музеи и галерии привличат специално родителите с деца. В другите скандинавски страни галериите също са убежище за майките с малки деца в лошото време. Вътре се кърми, сменят се памперси. Тук дори няма стаи за игра - самите галерии се опитват да бъдат живи пространства за обитаване от нормални хора, които често са с деца.

Нашите деца

трябва да бъдат сред нас на повече обществени места. Те имат същото право да са в музея, както и всеки възрастен. Смешно и тъжно е, когато 18-20, 25-годишен е на първото си в живота посещение на музей или галерия! Не е никак здравословно и да чакаме децата ни да идат в музей под строй, от училище. А на почитателите на умозрителното самовглъбяване в музейните зали ми се иска да извикам: Погледнете днешните абитуриенти и се замислете не е ли по-добре да изтърпите малко шум, щом някой все пак е докарал деца в галерия!
...Друг въпрос не за отминаване е, че у нас на майчинството се гледа като на дисцип за майките, както за новобранците в казармата. Но родителството трябва да е приятно и обогатяващо. Ние всички имаме интерес от това.

Дръзко начинание, подобно на операта?

Не, ходенето по музеи с деца е изключително kids friendly, защото те - малките, имат по-развити сетива за красивото и необичайното, за струята лудост, без която нашият свят щеше да е подобен на този в рекламата на новия форд - свят без минало. Свят, чийто единствен паметник е автомобилът на пътя, постлан с милиони празни опаковки аспирин.

Но да тръгнем най-сетне към музея, след като поизтупахме достойнството на това занимание от лепкавия прах на общественото неразбиране. А това е лесно. Особено ако вървим

с дете за ръка.

И наистина, какъв по-добър спътник в музея от неподправения критик, верния естет модернист (живописното платно от шоколадови пръсти върху стената) и естествоизпитател, превърнал кухненския бокс в научна лаборатория, леглото си - в кораба Бийгъл.*

*Корабът "Бийгъл" от XIX в., с който Чарлз Дарвин стига до Галапагоските острови преди около 180 години.

 И така: напред и попътен вятър! Сезонът е зима, филмът не С деца на море, а С деца на музей. Главните герои сте вие.

Лесно ли е да го намериш?

...Ще се съгласите, да срещнем добро изкуство, ходейки на гости или на ресторант, е по-трудно, отколкото ако тръгнем из градските музеи и галерии. И затова - първият съвет е: Лесно ще намерите музея, като се насочите в посока, противоположна на тази, към която ви водят стомахът и обонятелният орган. Така, ако сме в София и вземем McDonalds-а на НДК за отправна точка, се обръщаме гърбом към закусвалнята и поемаме напред, като държим лек ляв диагонал. Така, в игри и закачки, ще стигнем (10-15 мин.) до няколко музея в центъра на столицата.

МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ В СОФИЯ

Национален природонаучен музей - www.nmnh.bas.bg
бул. „Цар Освободител" 1А; тел.: 02/ 987 41 95

Раб. време: всеки ден от 10.00 до 18.00 ч. с изключение на 1 януари, 3 март и 25 декември.

Със своите научни колекции и богата експозиция НПМ е най-представителната институция от този род в страната, първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. Събираните в течение на повече от 100 години колекции на НПМ включват над 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, обширна ихтиологична колекция, около една четвърт от минералните видове в света.

Национална художествена галерия и Национален eтнографски музей
пл. Батенберг 1(сградата на бившия царски дворец); тел.: 02/ 980 00 93; 02/ 987 4191
раб. време: вт.-нед. 10:30-18:00 ч.

Националната художествена галерия съхранява богата колекция от живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство.

Националният етнографски музей има сбирки с предмети, свързани с домашните занятия и покъщнина, земеделието и животновъдството, килимите и едрите тъкани, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитите, обичаите и обредния реквизит, традиционното народно обекло, шевиците и дребните тъкани.

Двата музея са включени в  Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Национална галерия за чуждестранно изкуство - www.foreignartmuseum.bg

пл. „Св.Александър Невски", ул. 19 февруари 1
раб. време: 11:00-18:00 без вт.; пон.: вход свободен
тел.: 02/ 980 72 62

На четири етажа в 19 зали с обща експозиционна площ около 3 200 кв.м е показано най-ценното от фондовете на Галерията, която притежава над 10 000 музейни единици- графика, живопис, скулптура, приложни изкуства. На Балканския полуостров е единствена по своя характер, с уникална колекция християнска пластика от индийската провинция Гоа, каквито има само в Португалия и Великобритания, колекцията "Поетична реалност", каквато не притежава друг музей, и др. Галерията е уникална с естеството на колекцията си - изкуството на далечни земи, на екзотични племена и народи, на стари и нови времена. Преплитат се модерни европейски тенденции с традиционни и религиозни изобразителни принципи в обхват на цяло хилядолетие.

Софийска градска художествена галерия - www.sghg.bg

ул. „Ген Гурко" 1(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг"); тел.: 02/ 987 21 81
раб. време: вт.-съб.: 10.00-19.00 ч.; нед.: 11.00-18.00 ч.; пон.: почивен ден; вход: свободен

Програмата на СГХГ обхваща събития и личности от края на 19-ти и началото на 20-ти век до наши дни. През последните години специален акцент е изследването на изкуството на днешния ден и работата с млади автори.

Национален археологически музей - www.aim.sofianet.net

ул. „Съборна" 2; тел.: 02/ 988 24 06

раб. време: 10:00-18:00 ч.

Най-старият музей в България и един от най-големите в Европа, с фонд от 55 000 основни единици и около 300 000 монети, ателиета за консервация и реставрация на живопис, керамика, метал и камък.

Национален музей "Земята и хората" - www.earthandman.org
бул. „Черни връх" 4; тел.: 02/ 865 66 39

раб. време: от вт. до съб. - 10.00-18.00 ч.

Един от големите минераложки музеи в света. Обхваща минералното царство на Земята в различни негови аспекти - жизнена среда, източник на суровини и енергия, предмет на научно познание, обект на емоционално и естетическо въздействие.

Национален исторически музей - www.historymuseum.org

кв. Бояна, ул. „Витошко лале" 16; тел.: 02/ 955 42 80
раб. време: ноем.- март (зимно): 9.00-17.30 ч. (касата работи до 16.45 ч.); април-октомври (лятно): 9.30-18.00 ч. (касата работи до 17.30 ч.) Музеят не работи на националните празници 1 януари, 3 март, 24 май, 24, и 25 декември.

Експозицията на НИМ представя културите, съществували преди възникването на българската държава по нашите земи от края на VII хил. пр. Хр., блестящи произведения на изкуството от края на II-I хил. пр. Хр. - изключителни сребърни дискове и съкровища от символи на властта и накити, световно известното златно съкровище от Панагюрище, сребърни накити от Борово, Летница, Рогозен, находки от благороден метал от погребалния комплекс при Дуванлий и Враца, забележителни произведения на елинистическото изкуство -златните находки от Кралево от богати гробове на траки от римската епоха и късноантични християнски паметници. Представени са развитието на средновековната българска история, културата и битът по българските земи по време на османското владичество.

Музеят разполага с прекрасен парк с лапидариум и авиационна техника- хеликоптер МИ-24, самолети- изтребители МиГ-21, МиГ-23 и други. Посетителите могат да отдъхнат в парка с чудесен изглед към планината, а за децета има площадка за игри.

МУЗЕИ В БЪЛГАРИЯ

Домът на хумора и сатирата е културен център в Габрово, чиито основни цели са събирането в музейни колекции и домакинство на постоянни и временни изложби на хумористични и сатирични произведения на изкуството от България и света, издателска дейност и организиране на конкурси и фестивали на хумора.

Създаден на 1 април1972 г. Сградата му се намира в централната част на град Габрово, който е известен като „столицата на хумора в България". Изложбените зали на Дома са с обща площ 8 000 кв. м. Девизът на дома е „Светът е оцелял, защото се е смял".

Основните събития, организирани от Дома на хумора и сатирата са:

Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ) - от 1973 г. в раздели:карикатура, графика, живопис, скулптура, плакат и фотография.

Национална среща-наддумване „Благолаж" - от 1985 г.

Карнавал на хумора и сатирата.

Домът на хумора и сатирата притежава фонд от 37 500 художествени творби от над 9000 автори от 173 страни по света: от тях приблизително 22 000 карикатури, над 3 000 сатирични графики, над 1 000 живописни творби, около 1000 скулптури, около 9 500 фотографии, над 200 плаката, над 300 карнавални маски и костюми. Друга част от музейната колекция на Дома е специализираната библиотека от 25 000 заглавия и 1 000 тома периодични издания на 35 езика. Голямата част от тези произведения на изкуството са получени чрез дарителска дейност. За над 35 години съществуване с разполагаемите произведения на изкуството ДХС е организирал над 500 тематични, групови, индивидуални и пътуващи изложби вЕвропа, Африка, Северна Америка и Близкия Изток.

Дом-паметникът "Йордан Йовков" е музей в град Добрич, открит през 1980 г. във връзка със стогодишнината от рождението на класика на българската литература Йордан Йовков - един от най-известните ни писатели-хуманисти и майстор на разказа, чиито произведения са включени в много световни антологии и са преведени на над 40 езика.

Целта на музея е достоянията и посланията на Йовков да станат известни на повече хора - както на българи, така и на чужденци, поради което е влючен в Стоте национални туристически обекта под номер 23. Музеят съхранява общо около 10 000 фондови единици, пазещи частици от живота и творческата работа на белетриста.

Кордопуловата къща в Мелник, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино и е принадлежала на богатата гръцка фамилия на търговци Кордопулос.

В къщата са показани венециански стенописи, дърворезби и стъклописи, както и огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино. Къщата е №4 от 100 национални туристически обекта, има печат. Намира се в източната част на града. Пашовата и Болярската къща са разположени на близко разстояние от Кордопуловата къща.

Къкринското ханче се намира в село Къкрина, Област Ловеч. В него отсяда Васил Левски, преди да бъде заловен от турските заптиета сутринта на 27 декември 1872 г.

От съществуващите писмени документи е известно, че по поръчение на Българския революционен централен комитет ханчето е наето от Христо Цонев. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет. Там намират и подслон хора на комитета.

След залавянето на Левски и двамата му придружители до София - Никола Цвятков и Христо Цонев, то е изоставено. След като двамата са освободени, те се завръщат по домовете си в Ловеч, но Христо Цонев не подновява дейността си в ханчето.

В края на 19 век пожар доунищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Парашкев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави снимка на основите. Записва разположението и размерите му.

На 26 декември 1901 г. ловчанлии и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.

Къкрина е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Къкринското ханче е отворено за посетители ежедневно (08 - 12 и 13 - 17 ч.), почивни дни понеделник и вторник. Там може да се постави печат на БТС в книжката.

Къщата-музей „Неофит Рилски" (известна още като Бенина къща) в град Банско е архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.

Роден дом на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски, който живее в нея от 1793 до 1811 г.

Сградата е типичен образец на банската архитектура от края на 18 и началото на 19 век. Със своята етнографска и документална експозиция представлява и паметник на българската духовност от времето на Възраждането. Изложени са най-ценните образци от наследството на Неофит Рилски - писма, снимки, книги, лични вещи.

Музеят на киселото мляко се намира в с. Студен извор, общ. Трън. Организиран е в двуетажна къща, в центъра на селото, близо до родната къща на д-р Стамен Григоров.

На първия етаж е разположена битова стая, която представя традиционната вътрешна уредба на една типична българска къща, от средата на 19 век. На втория етаж са разположени две помещения: библиотека и изложбена зала.

В библиотеката се съхраняват голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко. От първата научна публикация на д-р Стамен Григоров за киселото мляко, отпечатана на френски език през 1905 г., до последните проучвания върху противораковите свойства на Lactobacillus bulgaricus, извършени от проф. Акийоши Хосоно, в университета Шиншу, Япония, преди няколко години.

В изложбената зала е представен макет, който подробно показва получаването на сурово мляко, промишленото производство на кисело мляко и реализацията на готовия продукт, в търговската мрежа. На стените са окачени информационни табла, които описват историята на киселото мляко; домашното подквасване и занаятчийското производство на кисело мляко; промишлените технологии за получаване на кисело мляко; хранителната, и биологичната стойност на българското кисело мляко.

Музеят е тържествено открит на 29 юни 2007 г. По случай откриването на музея, в гр. Трън се провежда първият Празник на българското кисело мляко, с богата фолклорна програма, конкурси за рисунка и есе на тема "Киселото мляко - българското име на дълголетието", и конкурс за най-добро домашно приготвено кисело мляко.

Музеят на розата в Казанлък се намира почти в центъра на града. Входът е откъм църквата "Свети мъченик Илия", която неотдавна е ремонтирана. Музеят е включен в списъка на ЮНЕСКО за развитие на културата.

Главната цел на музея е да запознае хората, които го посещават, за историята на българската маслодайна роза и хората, които я отглеждат. Предлага се сладко от рози и ликьор от розова вода.

В музея се пазят типични за живеещите в Розовата долина хора, техника, мебелировка, дрехи и други. Той е единственият в страната и един от малкото по света от своя род. В него почти няма информационни табели, но уредничката на музея с удоволствие ще ви обясни това, което ви интересува.

Параходът "Радецки" е паметен за българската история, тъй като е използван за нелегално преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.На 16 май и 17 май 1876 "Радецки" извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмен ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй. Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.

Възстановяване (1966)

Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен. В началото на 1960-те в България се заражда инициатива за възстановяването му - събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите и между 1964 и 1966 г. е построено точно копие на кораба, като са ползвани стари чертежи и снимки. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта.

НЯКОЛКО СЪВЕТА ЗА МУЗЕЯ

Вие сте родител и ви е направена забележка, че детето ви се държи шумно на място, където в България обичайно е прието да се пази тишина.
Вие:
1. Веднага викате детето си и полагате усилия да го усмирите. Евентуално се извинявате за причиненото на останалите посетители неудобство.
2. Изнасяте на разпоредителката лекция как е по световните музеи. Страшно сте изненадани, че няма осигурен детски кът, детегледач, клоун или поне торта. Веднага отивате да говорите с директора да направи нещо по въпроса. Пишете възмутено писмо до вестник.
3. Моментално вадите от джоба си предварително приготвени пастели и листи и настанявате детето си да се занимава, легнало на пода. Знаете, че то е дете и невинаги интересите му съвпадат с вашите.

Който и вариант да изберете, не забравяйте пастелите и листата от Вариант 3... Също така - споделяйте впечатленията си от експозицията и се интересувайте от въпросите, които провокира видяното у вашето дете. Преди да влезете, обяснете му, че то може да се чувства свободно и спокойно да разгледа залите, но го предупредете, че ако шуми прекалено, ще попречи на други посетители. За да е наистина благотворно това посещение, нужна е и капка сериозност. Винаги съчетавайте музея с любима игра или гости, за да бъде преживяването наистина богато за детето и то да го възприема като нещо естествено, също като останалите приятни неща, които правите заедно. И не спирайте да обсъждате всичко, което ви е развълнувало: говорете, говорете, говорете!

ТЕ СА НАШАТА ГОРДОСТ!

Това е изповедта на една достойна служителка в музей в Северна България, чиято анонимност пожелахме да уважим.

Работя в един малък музей и посрещам редовно деца. Това е трудна и отговорна работа, особено при условията, в които работим. В България не се грижим достатъчно за развлечението на децата и винаги се мъчим да обуздаем естествените им пориви. Оправдаваме се с липса на пространство и време. Но това просто не е така. Правя всякакви опити, за да ангажирам интереса на децата - независимо дали са група, или индивидуални посетители. Но при интериора в повечето музеи е почти невъзможно. Другият ни проблем е липсата на музейна педагогика. Не знам дали можете да си представите, как в условията на строения преди 60 години музей занимавам деца с месене на хляб или с рисуване на яйца. И как треперя винаги, когато тичат (а те тичат), да не се блъснат във витрина или да паднат по дървените стълби. Но ако го искаме, е възможно. Макар и доста трудно в началото. А относно музеите в чужбина - не можем да си затворим очите пред това специално и свободно отношение към децата, не можем да не го признаем. Но защо не искаме да се поучим? Нека гледаме с отворени очи към децата и изкуството! Никога не приемайте ненормалното за нормално и не спирайте да настоявате за достойно уважение към майките и децата!

Тънка златна линия...

За да формираме отношение на малкия човек към изкуството, е нужно първо да култивираме любов към изкуството, вътрешна потребност от общуване с изкуството и разбиране на смисъла му. Изкуството създава естЕтическо отношение към природата, другите, самия себе си, към целия живот. То е златната нишка, която свързва духовния опит на най-будната и чувствителна част от човечеството. Тази нишка е понякога твърде тънка, но ако се разходим из световните музеи, ще видим, че тя е достатъчно здрава, за да не се прекъсне през цялата ни история.

Естетическото възпитание и докосването до изкуството от ранна възраст е важно за създаването на мислещо и творческо поколение в обществото ни. Днес много деца растат с т.нар. Синдром на Улица Сезам, при който информацията се предава (и възприема) изключително динамично и с прескачане от тема на тема. За разлика от този подход, изкуството изисква КОНЦЕНТРАЦИЯ, съзнателно и внимателно фокусиране върху предмета и вникване в темата. Именно тези умения губят днес децата ни. Изглежда във времето на високите технологии творчеството е сведено до възпитаване на способности за оцеляване в конкурентна среда, а заниманията с изкуство са някаква екстра или направо прищявка.

Освен времето, което можем да прекараме с децата си с изкуството в нашите музеи, на помощ идва интернет за една виртуална среща със световното културно наследство. Удивителен е броят на чуждестранните сайтове, създадени специално за деца (но и за родители, учители), т.нар. ART EDUCATION. Забележителен е сайтът kidsart.com, където децата се учат да мислят творчески и същевременно съпреживяват произведенията на изкуството... за да не се губи златната нишка на духовността.

Всеки учи различно. Една значителна част от хората учат визуално. Ние все още сме предимно визуални същества, които възприемат 89 % от информацията за заобикалящия свят с очите си. Ето защо, ако при обучението не ни се дава възможност да учим визуално, чрез културни образци, ние не можем да развием ефективно способностите и уменията си. Когато децата срещнат изкуството, те задават въпроси и тук начинът, по който разсъждават, диалогът между тях и нас е изключително важен за оформянето на техните представи и нагласи за света в желаната от нас посока. Не е учудващо, че музеите, изложбите, часовете по изкуство са благодатни за критическото и логическото мислене на малките хора. Нещо повече, те са незаменима възможност за общуване между децата и родителите. А когато разходката до музея или галерията е съчетана с време сред природата, живо представление или забавна игра, е, тогава наистина може да очакваме едно kids friendly изживяване - нещо, за най-предните страници в албума със златните семейни спомени.

 

Автор: Надя Йончева

 

 

Сподели: