Бременност

За двете чертички интимно

“Имам две чертички!” Обикновено така започва приказката.

За двете чертички интимно

Чакано или не, това изречение ви качва на едно от онези екстремни влакчета, от които на хората им изпадат стотинките от джобовете и които досега сте гледали само отдолу. Чудели сте се: „Какво ли е там, горе? Не е ли страшно?"... Е, честито! Вече сте на влакчето, вързани здраво с колан през кръста и раменете и слизане няма. Ще ставате мама и татко!  Мама и татко. Това не е Иван и Мария, Гошо и Весела и т. н. Това е мама и татко!

Така започва триместърът на тихата радост. Още първата нощ в главите ви има мечти за добри училища, че даже и университети. Говорите си в леглото за мъничето и си го представяте перфектно - усмихнато, никога сополиво и минимум вундеркинд. Следват първият преглед и гласът на гинеколога ви: „Има плоден сак!". Вече сте от посветените - знаете, че това не значи сак с круши. Иде ви да тичате и да пеете на излизане от кабинета. Да крещите в лицата на хората, да съобщите това магическо изречение със сака по националното радио, но не. Уви! Тук започва голямата игра на мълчанка. „Ти ще кажеш на вашите, аз на нашите и точка!", „Не, не може да кажеш на момчетата, защото иначе аз ще кажа на момичетата, разбрахме ли се!?" „Обещай ми, че няма да кажеш на братовчед ти!", „Добре де, кога ще започнем да казваме, кога е третият месец?". Да, чак след два месеца е третият месец и сега ви се струва невероятно далече, почти като митичното ни влизане в Шенген.

Гледате се. Той ви гледа „Кога ще ти порасне коремът?". Вие гледате него. „Ще ми помагаш ли?". Минават дни от новината и след поредния преглед, на който чуете „ето го сърчицето", светът постепенно започва да се завръща в старите си граници. Уж всичко трябва да е променено, а често забравяте за голямата промяна. Купувате си книги, купувате и на него. Но неговата все стои на шкафчето неотворена. „Ами, ако не е той?!"- Главата ви ще се пръсне от мисли през нощта. „Ами, ако избързах, ако греша...". А той си спи блажено до вас, сякаш нищо не се е случило. От време на време ви подава някоя тежка торба на връщане от магазина и ви се налага да му напомните колко са опасни тези месеци. Опасни! Уж не бива да мислите за това, уж да сте спокойни, само че не може. „Страх ме е да не го загубя!" „Спокойно, всичко ще е наред!" Кравешко, мъжко спокойствие. Но вие вече сте изчела де каквото има за всички ужасии, които могат да ви се случат и не може да го докарате този поглед на напушен вожд на племето на спокойните, колкото и да ви се иска. „Не му пука! Знаех си аз! Ти не ме обичаш! Нали!?!" От очите ви потичат сълзи и той седи, хванат в капана на вашите хормони, но все още не знае. Използвайте, докато не се е усетил да отдава всяка ваша емоция на тях. Тогава наистина няма да има какво да кажете. И така -  всичко уж е по старому, само дето вие не пиете и не пушите. Заведенията стават скучни и в 8 вечерта очите ви се затварят с непреодолимата сила на гравитацията. А на него нищо му няма. Наистина. Не повръща, не плаче без причина, не чете за нормално раждане и секцио и не се сдобива с онзи овчи поглед, характерен за всички бременни. И така, докато не дойде моментът с казването или „Розалинда е бременна! 1254-ти епизод!". Виждате как му светят очите, докато го съобщава. Не знам защо все мъжете държат на този момент. Ще му се пръснат гърдите от гордост, докато приема мъжките потупвания от приятелите си, а вие се усмихвате. Като Дева Мария. Хубаво е - вашият си „татко". Какъв е щастлив и горд... Как да не го обичаш?! Държите се за ръце, а не помните откога не сте го правили.

Започнал е триместърът на безграничната любов. Хормоните ви привързват тясно към бащата на детето ви, а той пък ще се пръсне по шевовете. От гордост. Ще ви подаде ръка на слизане от колата, ще ви отваря вратите, ще грабва от ръцете ви дори и дамската ви чанта. Ще се буди стреснат, ако се размърдате в леглото: "Какво става, добре ли си?!". Е как да не го обичаш такъв?!? Осъзнавате, че няма друг. По-грижовен, по-закрилящ, готов да убие с голи ръце всеки позволил си да се бутне дори и неволно във вас. Всяка вечер ви кара да изпъчите корема си и мечтае да е по-голям, да се вижда повече. В очите му свети непозната нежност, разговори за стабилност, бъдеще... Как да не го обича човек?!

„Усетих го! Ритна ме!" и след тези думи той прекарва часове залепен на корема ви: „Ехоо, аз съм твоят татко!". „Колко си хубава!", чувате често, независимо от новите си форми. И да - наистина сте хубава, хванала се гордо за сигурната му ръка. Нощите и дните си минават. Гледате бебето на ехографа и умилено си говорите как рита трандюсера, как кара водно колело в корема ви и как „отсега е с характер". Какво да се прави?! Всички по една и съща пътека вървим. Може би гинеколозите, които правят 3D и 4D прегледите, могат да напишат книга за това, но няма значение. Това си е вашето бебе и има право да бъде уникално, дори с вътреутробното си поведение.

Вие дебелеете, но сексът става все по-хубав. Хормоните са ви ударили и в прекия, и в преносния смисъл и сякаш връзката ви никога не е била по-хубава. Хормоните са хубаво нещо. Като изключим моментите с безпричинния плач и перманентното напускане. След 9 месеца бременност вече ще сте способна да опаковате своя или неговия багаж според случая за норма - 10 минути. Целия. Като през това време през сълзи и сополи му обяснявате как, ако си е променил решението, да ви казва отсега и че е свободен да си иде. До асансьора. Обикновено там свършват тези напускания. С много прегръдки и секс. Отново. И както казах вече - вие дебелеете, а на него продължава нищо да му няма. И в третия триместър.

Триместърът на тюлена. За разлика от вас, на него все още му се излиза вечер. Нека не забравяме, че не той е с ненормално подутия корем и не неговият профил напомня на излегнал се на пясъка тюлен. Той си е същият. Вече татко, но все пак същият.

Вие сте трудно подвижна. А него го е страх. „Да не го повредим!", „Ама как! Чела съм! Сексът е полезен, стига да няма усложнения!", „Да бе, да!" и си оставате с корема, докато хормоните ви вдигат Френската революция и подстрекават либидото ви да завземе планетата Земя и евентуално цялата галактика. С третия триместър в отношенията ви трайно се настанява един друг наблюдател от стената. Едно голямо табу - Порното и бременните. Не се изчервявайте! Сега вече няма да гледате заедно само новините. Това остава за нощите, а мисълта за раждането все повече завладява мислите ви. Иде ви да се залепите за него и да увиснете на ръцете му като разглезено момиченце при мисълта за голямото страшно начало, а той вече е някак не толкова спокоен. Напушеният индиански вожд от началото се е превърнал в отговорен и леко напрегнат млад мъж, който очаква съвсем скоро животът му да се обърне наопаки. Така му казват всички. Особено момчетата. „Ти ще видиш!" И му се излиза, и му се вилнее на милия. Нали ще свършва светът... И на вас вече ви се пие, ама не може. И ви се пътува, ама не може. И ви се танцува, ама не може. Пропуснатият Париж, пропусната обиколка на Италия... отдавна сте се примирили. Нали ще свършва светът...

Лежите си с огромния корем, малчото все по-често ви рита в ребрата и отдавна нищо не ви се струва по-привлекателно от „да раждам и да се свършва вече". Дори страхът от болката и непознатото започва да отстъпва място на усещането „платноходка". А на него нищо му няма. Отново. Само дето е леко нервен. Идва датата. Вижда му се краят. Ами стаята? Ами леглото? А повивалник, ваничка и количка? Светът се завърта толкова бързо, че не знаете как наистина е дошъл денят. И с болки или без, чакано или не, „ Честито! Вече сте татко!" се забива в невинното му мъжко съзнание. И докато вие се борите с първите си чувства на майка, докато гледате мъничето и се чудите кога точно идва онази голяма вълна с непреодолимата обич, таткото се оказва на една друга планета. Място, на което пускаш 150 ес-ем-еса, телефонът ти звъни като изоглавен и поръчваш алкохол, достатъчен за един жаден полк войници. Планета, на която през деня купуваш ританки и овлажнители за въздух, а вечерта правиш опит за самоубийство с алкохол и заспиваш с дрехите на семейното празно легло.

Съвсем друга планета. Честито, вече сте мама и татко!

Автор: Анна Свиларова

 

 

Сподели: