Захранване след боледуване

Захранването след боледуване е актуална тема за всеки сезон от годината. Температурните промени, влиянието на околната среда и начинът на живот често стават причина за вирусни инфекции, настинки и неразположения.

Захранването след боледуване е актуална тема за всеки сезон от годината. Температурните промени, влиянието на околната среда и начинът на живот често стават причина за вирусни инфекции, настинки и неразположения. В повечето случаи, когато човек боледува, той не се храни активно, а понякога отказва да консумира всичко. Няколко дни по-късно силите му се връщат и той е готов да се захранва. Въпросът е обаче дали организмът му е готов да се справи с храната, която му се предоставя непосредствно след изтощителния период на боледуването. Специалистът по хранене и диететика от Медицински университет - София, д-р Мария Николова (тел. 0889 62 88 51) ни разказва за стъпките, които трябва да следваме, за да се захраним успешно, когато оздравеем.

При захранване след боледуване важи ли правилото както при гладуването за прочистване - колкото дни човек е гладувал, толкова дни трябва да се захранва?

Да, независимо дали ще гладува заради болест или диета, организмът се изтощава. Освен това в първия случай човек се натоварва и от обезводняването, кетозата, разпада се мускулна маса. Захранването трябва да бъде бавно и постепенно с цел правилно възстановяване.

Вредно ли е гладуването по време на заболяване?

Не. Ако наблюдаваме природата на животните отблизо, ще забележим, че когато са болни, те лежат и гладуват. Обяснението се крие в това, че консумирането на продукти кара голяма част от кръвта да отива за преработване на храната вместо към страдащите от болестта органи и по този начин забавя оздравяването. Няколкодневно гладуване не вреди на организма, а редукцията на телесно тегло е за сметка на вода и течности, гликоген от черния дроб и мускулите и при по-дълъг период на активна мускулна маса.

С какво трябва да започне захранването?

Първото правило е храненето да се започне начесто по малко, за да се щади стомашната лигавица. Продуктите не трябва да съдържат фибри, за да не обострят раздразнения стомашно-чревен тракт, необходимо е да са лесносмилаеми, не горещи. Важно е храната да бъде ароматна и вкусна. Подходящ избор са бял хляб, ориз, картофи. След това се въвеждат зеленчукови бульони, картофена крем-супа, риба, крехко пилешко месо.

„Свежите плодове и зеленчуци са противопоказни, когато имаме раздразнен от диария и повръщане стомашно-чревен тракт. При друг тип вирус е добре да се приемат витамини от фрешове."

„Първият ензим, който се уврежда при инфекциозни състояния, е лактазата. В тези случаи започва остмотична диария (кисела диария със зеленикави изпражнения, с придружаващ симптом разранена област около ануса). Лекарите препоръчват въвеждането на нисколактозни млека. При възрастни хора не е желателно да се приема прясно мляко, може айран на стайна температура."

„Децата се дехидратират много бързо. Ако фонтанелата хлътва, тялото е отпуснато и вяло, веднага трябва да се потърси медицинска помощ."

Кои са подходящите течности в този период?

Водата, в която има разтворена електролитна напитка, препоръчана от лекар, е най-добрият хидрататор. Също чайовете с умерена температура. Ако заболяването не е било съпроводено с диария, може да се консумира айран, бульони.

Какво трябва да представлява менюто при различните симптоми?

По време на и след диария най-важно е оводняването. Захранването започва с твърдоконсистентни храни: препечен хляб, обикновени бисквити, солети без сол, сварен ориз, картофено пюре или супа. Накрая - месни бульони.

След повръщане - по възможност на всеки 5 мин да се приема по 10 мл чай. На децата не трябва да се дава голямо количество храна - по 30-40 г бульон, сухар, солети, бисквити са достатъчни.

След висока температура отново трябва да има добро оводняване на организма. Захранването започва със сокове, кремсупи, препечен хляб, ориз, мед в чая. Белтъчините и мазнините се въвеждат последни.

Кои храни не трябва да се консумират по време на захранването?

Пържени храни, тлъсти меса, колбаси, грубоцелулозни продукти, ядки, царевица, боб, големи количества пресни плодове и зеленчуци.

Интервюто взе: Десислава Христозова

Сподели: