Здраве

Защитникът 2

Формирането на силен имунитет е дълъг и постоянен процес. Затова е необходимо защитните сили на организма да бъдат градени още в най-ранна възраст. Именно в детските години ние полагаме фундамента, от здравината на който до голяма степен зависи дълголетие

Защитникът 2

Формирането на силен имунитет е дълъг и постоянен процес. Затова е необходимо защитните сили на организма да бъдат градени още в най-ранна възраст. Именно в детските години ние полагаме фундамента, от здравината на който до голяма степен зависи дълголетието на „дома" на нашето здраве.

Как да повишим имунитета?

Желателно е грижата за имунната система на бебето да започва още преди зачатието. Преди всичко майката трябва да укрепи своята имунна система. Колкото по-активен е имунитетът на бъдещата майка, толкова по-малко податлива на инфекции и стрес ще бъде тя по време на бременността и толкова повече защитни фактори ще може да предаде на бебчето. Жената, която се готви да стане майка, трябва да се храни пълноценно, да спре тютюнопушенето и консумацията на алкохол, по възможност да изолира огнищата на хронична инфекция.

Много е важно ранното поставяне на гърда веднага след раждането, когато млечните жлези отделят богатата на имуноглобулин коластра. Кърменето е една най-главните съставни части на процеса на формиране на имунитета. Затова, ако има кърма, желателно е детето да я получава. Ако се налага дохранване на бебето с адаптирано мляко, тук е важно постоянството, т. е. не е нужно да се сменя адаптираното мляко, ако организмът на детето го понася. Слабият имунитет на детето може да бъде следствие на дисбактериоза на чревния тракт когато се нарушава количествения и качествения състав на нормалната чревна флора и се развиват патогенни микроорганизми.  Това води до отслабване на защитните функции на нормалната микрофлора. Друга причина за слабия детски имунитет може да бъде недостатъчният прием на витамини (хиповитаминоза), в следствие на което се нарушава обмяната на веществата. Важно е тези състояния да бъдат установени рано и да бъдат коригирани под лекарски контрол. Най-често това се постига с прием на храни, обогатени с витамини и минерали или с прием на витаминни препарати (например, за профилактика на рахит се дава витамин D).

Общоукрепващо въздействие върху организма оказва закаляването. Съществуват различни методи на закаляване. Някои от тях предполагат обливане със студена вода на цялото тяло, други - само на определени части (например краката до колената, раменете и врата). Има и видове закаляване без водни процедури - въздушни бани.

Но за всички видове закаляване съществуват общи принципи. То трябва да започва постепенно, като времето се увеличава, а температурата на водата или въздуха  намалява. Закаляването трябва да се провежда редовно и ако по някакви причини процедурите бъдат прекъснати, трябва да бъдат възобновени от самото начало. Само при спазване на тези правила може да бъде постигнат положителен ефект.

Тъй като един от факторите, отслабващи имунитета, са глистите, родителите не трябва да забравят за хигиената: трябва да научат детето да си мие ръцете, особено преди ядене и след тоалетна и разходка, да не допускат носенето на външни обувки вкъщи, да следят какви предмети пипа навън.

Някои инфекциозни заболявания могат да бъдат избегнати с поставяне на профилактични ваксини. Българското законодателство предвижда задължителна имунизация против болести като: туберкулоза, полиомиелит, дизентерия, тетанус, коклюш, паротит, морбили, рубеола.

До отслабване на имунитета на детето може да се стигне и ако рядко излиза на чист въздух, води застоял начин на живот, вдишва цигарения дим на възрастни - пушачи.

 Правилното хранене - залог за добра имунна защита

Основно значение за нормалното функциониране на имунитета имат правилното балансирано хранене и режим. Детето може да боледува често и продължително, ако в неговия рацион не достигат витамини или ако храната му е небалансирана, например ако в нея отсъстват животински продукти или тя съдържа голямо количество въглехидрати и малко белтъчини и мазнини.

Нормалната киселинност на стомашния сок представлява едно от звената на имунитета. Тя помага за ограничаване развитието на болестотворни бактерии, които попадат в стомаха заедно с храната и водата. При понижаване на киселинността се губи една от защитните бариери.

В червата също протичат определени защитни процеси. Тази защита се осигурява от полезните микроорганизми. Те стимулират синтезата на един от важните фактори на имунитета - интерферона. При нарушаване на състава на нормалната стомашно-чревна флора, количеството синтезиран интерферон значително намалява. За да не се допуска нарушаване на функционирането на храносмилателната система и промяна състава на стомашно чревната флора, допълнителните продукти трябва да бъдат въвеждани в храненето на детето своевременно и само след като неговата храносмилателна система бъде достатъчно зряла за усвояването им.

Веществата, които стимулират имунитета, са белтъците, витамините А, С, Е и В6, минералите желязо, цинк и селен, както и някои други вещества, съдържащи се в растенията - каротин, флавоноиди, сулфиди и сапонини. И не на последно място - млечно - киселите бактерии (най-вече бифидобактериите и лактобактериите). Къде да ги намерим? Млечните продукти са богати на витамини А, D, PP, B6, B12 и селен. Освен източник на желязо месото съдържа и цинк, витамини PP, B6, B12. В рибата може да се открият витамини PP, B6, B12, D, цинк и селен, а също така Омега-3 мастни киселини.  Яйцата са източник на желязо, цинк, витамини A, D, B2 (особено високо е съдържанието му в жълтъка), B6, B9, B12. Зърнените храни са богати на почти всички витамини от група В - В1, В2, В6, В9, а също така на K, РР и селен. Бобовите храни също трябва да присъстват, те са наситени с витамини В2 (особено соята), В5 и В9. Плодовете като цяло са източник на витамини А, С, В9, някои от тях, например, кайсиите и прасковите, съдържат и желязо. В зеленчуците намираме бета-каротин, витамин С, К, селен, а в зеленолистните зеленчуци допълнително се съдържа желязо, витамин РР, В6, В9. Витамин Е се съдържа в растителните масла - слънчогледовото, царевичното, соевото, конопеното зехтина, и в някои бобови (грах, например). Източник на млечно - кисели бактерии са млечно - киселите продукти и храните, обогатени с пробиотици.

От всичко изложено до тук се вижда, че за да получава имунната система всички необходим й материали, храненето на детето трябва да бъде разнообразно и балансирано, без залитане в една или друга посока.

Освен състава и количеството на храната, голямо значение имат начина на приготвяне и качеството. Тези плодове и зеленчуци, които позволяват консумация в суров вид, трябва да се ядат сурови или с минимална термична обработка. Когато говорим за съвсем малки деца (а и не само) не се препоръчва да се дават пържени храни. Варенето, печенето и задушаването - това се начините на готвене, които са предвидени при здравословното хранене. По възможност се ориентирайте към продукцията на производители с име и доказано качество на производството.

Когато в храната на детето започнат да навлизат различни от кърмата продукти, е много важно те да набавят необходимите за повишаване на имунитета вещества. Трябва да съдържат посочените витамини и минерали, пробиотици и пребиотици, някои мастни киселини (например докозахексаенова - DHA и арахидонова - ARA мастни киселини), необходими за оптималното развитие на Т- и В-лимфоцитите.

 

 

Сподели: