Зимата дойде: Хайде на море!

Студено ли ви е? Опитайте и вие. Затворете очи и си представете - ярко слънце, температура около 26 градуса, лек шум, носещ се отнякъде. Не можете да го различите? Не знаете от къде идва? Заслушайте се пак. Ами да! Това е плясъкът на вълните, гласът на м

Студено ли ви е? Опитайте и вие. Затворете очи и си представете -  ярко слънце, температура около 26 градуса, лек шум, носещ се отнякъде. Не можете да го различите? Не знаете от къде идва? Заслушайте се пак. Ами да! Това е плясъкът на вълните, гласът на морето.

Навън пак заваля. Красиво е, но да си вътре на топло. Мекият и пухкав сняг преобразява всичко наоколо, особено дърветата и покривите на съседните къщички. Навън времето е спряло, сякаш е застинало в очакване нещо да се случи. В такива моменти човек се унася и мислите му започват да се реят из позабравените кътчета на миналото, а после неочаквано се втурват в непознатите дебри на бъдещето. Въртят се сценки, мисли, чувства, преживелици. А навън падащите снежинки продължават своя бавен и монотонен танц. Както всеки сезон, така и зимата безспорно има своето очарование и красота. Ето, ледената чародейка покри почти цялата околност с бялата си пелена. Наблюдавам залепналите снежинки по прозореца. Винаги съм се учудвала как може да са оформени в такава безупречна симетрия. Изящни ледени формички, сякаш изваяни от ръката на някой велик художник.

Загледана навън, за миг затварям очи. Чувам шум, плясък, после пак шум. Мислено се пренасям някъде другаде. Където слънчевите лъчи сгряват с топлината си, а зеленината е толкова много, че могат да те заболят очите. Студено ли ви е? Опитайте и вие. Затворете очи и си представете -  ярко слънце, температура около 26 градуса, лек шум, носещ се отнякъде. Не можете да го различите? Не знаете от къде идва? Заслушайте се пак. Ами да! Това е плясъкът на вълните, гласът на морето. Забравихте ли го? Сега продължете напред, после леко пристъпете. Хайде, дайте ръка! Усещате ли нещо под краката си? Допирът е приятен, гали кожата като перце. Това е пясъкът под краката ви, топъл и фин. В далечината се чува детски смях, а напред гледката спира дъха - безкрайна, приказно бяла плажна ивица, полюшващи се палми, тюркоазено синьо море, кристално небе и всичко това в унисон със звуците на едва доловимото меренге. Какво е това място? Реалност или плод на нечия фантазия? Човешкото въображение няма граници, то не познава ограничения, не среща трудности, разполага с огромен потенциал да вижда и да си представя, да материализира и да превръща идеята в нещо далеч по-истинско, в нещо почти реално. Спомняте ли си филма „Плажът" или „Синята лагуна"? Е, тогава няма начин да не се сетите за онези невероятни пейзажи, сякаш извадени от приказките, толкова съвършени и близки до представите ни за Рай. Идвате ли с мен? Готовите ли сте за нещо ново и непознато? А, не! Сега не е времето да си отваряте очите. По-добре свалете палтото, ръкавиците и шапката. Те не ви трябват засега.

Природата е надарила щедро това кътче от земята, където отиваме и ние. Да вземем цвета на морето  - преливащи тюркоазено сини отблясъци. А какво ще кажете за следното: широки плажни ивици, приказни водопади, удивителни лагуни и коралови рифове, пусти островчета, кристално небе, стотици кокосови палми и екзотични растения. И това е само началото. Назад остават величествените планини и гъстите гори, реките и какаовите плантации, а над всичко това витае неповторимият чар на Латинска Америка. Къде сме се запътили? Ами, някъде между Куба, Ямайка и Пуерто Рико. По-точно към непознатия остров Испаньола (още наричан Хиспаньола), открит от Колумб през далечната 1492 и кръстен от самия него. Това е вторият по големина остров на Карибите, а поради специфичното му географско положение оттук е започнало и завладяването на Новия свят. На север бреговете му се мият от Атлантическия океан, а на юг - от Карибско море. Две трети от о. Испаньола се заема от Доминиканската Република, която се явява и втората по големина страна в Антилите след Куба. На останала част е разположена Република Хаити. Съществува легенда, която разказва, че когато стъпил за първи път на тази земя, Колумб останал толкова запленен от красотата й, че не му се искало да си тръгва от там. Такова е усещането на всеки, докоснал се до невероятните кътчета на този „земен Рай", наричан така от самия мореплавател. Подобно на Колумб и ние ще се впуснем в търсенето на нови и непознати светове, ще преоткрием красотата на музиката, ще си поговорим с бриза, ще се обсипем със слънчеви лъчи, ще се въргаляме в пясъка, ще навлезем в тропическите гори, за да усетим душата на острова, ще се потопим в кристалните води, ще разгадаем тайните на подводните дълбини... А после, дори и да се взираме с недоумение в небето, пак няма да си отговорим как е възможно да има толкова много чудеса, събрани в едно. Ще опитаме от всичко и няма да се срамуваме, а ще грабим с пълни шепи и накрая, ако можем, ще си занесем късче от това вълшебство с нас.

Пълна почивка, абсолютен релакс и луди екзотични забавления - един коктейл от емоции и добро настроение, съдържащ специфичен латиноамерикански вкус. Страната на вечното лято, където дори през зимата термометърът рядко пада под 25 градуса. Летният сезон започва от май и продължава до октомври с температури 30-35градуса. Туризмът е много добре развит, което не би трябвало да ни учудва, имайки предвид с какви ресурси разполага страната. Всяка година популярността й расте и затова се счита, че е един от най-бързо развиващите се региони на Карибския басейн. Такова богатство от фауна и флора няма как да остане незабелязано. Интересното е, че въпреки отличната си инфраструктура и бързо развиващата се туристическа индустрия, една пета от страната е обявена за природен резерват. Строителството е ограничено в определени райони, а други остават непокътнати и по този начин съхраняват своята девствена красота. Това ме подсеща да се отправим към едно от най-живописните места на острова - заливът Самана, където от средата на януари до средата на март мигрират едни от най-големите обитатели на морските ширини - гърбавите китове. Тук те намират убежище и спокойствие, за да създадат свое поколение. Да наблюдаваш тези огромни животни в естествената им среда е уникална възможност. Малко са местата, където човек може да се докосне до света на тези симпатични грамаданчовци. Няма да пропуснем и водопада Ел Лимон. Този гигант, издигащ се на 30 метра височина, получава необичайното си име, заради специфичния жълто-зелен оттенък на водата. Смята се, че който плува в неговите води, ще бъде споходен от късмет. Но дори и да не се осмелите, гледката си струва.

Излишно е да се споменава, че курортите в Доминиканската Република предлагат великолепни условия за семейна почивка и отдих. Повечето хотелски комплекси се състоят от двуетажни или триетажни къщички, приличащи повече на малки китни селца, отколкото на луксозни и внушителни постройки. Разположени в близост до морския бряг, те са заобиколени от паркове с изкуствени езерца, фонтани и ботанически градини с богата растителност. Пакетите обикновено са на базата на all-inclusive и включват голямо разнообразие от услуги и забавления. Най-големият и най-добре уреденият курортен регион в източната част на страната е Пунта Кана, в района на Плая Баваро.  В северната част се намира друг известен курорт - Пуерто Плата (Сребърно пристанище), разположен в близост до едноименния град и намиращ се на 20 мин. от летището."Най-приказната земя под небесата" - тези думи, прозвучали от устата на прочутия мореплавател Христофор Колумб, когато стъпил тук през 15 век. Районът е известен още с названието „Кехлибареният бряг", поради големите находища на този вид полускъпоценен камък. На 110 км. южно от столицата е град Ла Романа, който също се е превърнал в апетитен туристически център. Недалеч от него е остров Саона - част от Източния Национален парк, известен с редките си животни и екзотична растителност. И макар да не ни се тръгва оттук, трябва да продължим надолу по карибското крайбрежие към столицата на Доминиканската Република Санто Доминго - най-старият и най-голям град на Антилските острови. Основан през 1496 от Бартоломео Колумб (брат на великия откривател), градът е запазил почти в непокътнат вид своето колониално историческо наследство. Неслучайно през 1990 г. влиза в списъка на ЮНЕСКО като град със световно културно и историческо значение. Първо ще разгледаме старата част, където е катедралата Св. Мария - първата католическа катедрала в Америка, двореца Алкасар де Колон, построен от сина на Колумб - Диего, Фара на Колумб, където лежат останките на адмирала, а някъде в далечината  ще видим и първата крепост на Новия свят - „Ла Форталеса". После ще свием по малките улички и сенчести площадчета, за да продължим по стъпките на испанските конкистадори, а пред нас ще изникват катедрали, дворци и великолепни сгради, които и до днес съхраняват следите от своето колониално минало. Няма да пропуснем разходките по крайбрежния булевард и централната част Малекон, за да усетим и от атмосферата на съвременния живот - кафенета, ресторанти, барове, магазини, сергийки,  ще се полюбуваме на разкошните градини и паркове, в които тъне този град. Задължително ще посетим Аквариума (най-големият на Антилите), за да се запознаем с чудните обитатели на морското дъно. А ако предпочитате да станете свидетел на нещо необичайно и вълнуващо, запишете се на курсове по гмуркане. Районът на Доминиканската Република е известен с разнообразието на подводния си свят. Ще видите коралови рифове, пъстроцветни рибки, костенурки и морски звезди и още редица обитатели на този интересен и загадъчен воден свят.

Децата ще останат възхитени от парка „Манати", където екзотичните животни са на една ръка разстояние - фламинго, игуани, папагали, морски лъвове и какво ли не. Една от най-големите атракции тук е, че може да се покъпете с едни от най-дружелюбните морски създания - делфините. Стига да поискате, разбира се.

Няма да скучаем, това е сигурно. Възможности - много, забавления - колкото искате, желание - в изобилие. Очакват ви още: панорамна обиколка с хеликоптер, сафари из малките селца и захарни плантации, екстремни морски приключения, вечери, изпълнени с палещите ритми на меренгето, салсата и бачата в комбинация с ароматните коктейли и неповторимия чар на карибските нощи.

И така, оказа се, че това съвсем не е страна от приказките, нито е плод на моята фантазия. А едно прекрасно кътче от земята, което трябва да се посети. Затова,  какво чакате още. Време е! Зимата дойде. Хайде на море!

Автор: Милена Кожухарова

Сподели: